Вълнуващи нощи
- Автор: Додд Кристина
- Серия: lost princesses #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълнуващи нощи». Краткое содержание книги:
Преследвана от убийци, принцеса Кларис е принудена да избяга от малкото си владение в Пиринеите. За да издържа себе си и малката си сестра Ейми, тя пътува инкогнито в Шотландия като лечителка и козметичка. Един ден на пътя й застава могъщият провинциален лорд Робърт Макензи, граф Хепбърн, който наскоро се е върнал от войната срещу Наполеон в Испания.
Зашеметяващата красота на младата жена и умението й да се маскира са тъкмо оръжието, от което се нуждае Хепбърн, за да отмъсти на един стар неприятел. Ала много скоро е принуден да избира между мрачните планове за отмъщение и нарастващата си страст към Кларис.
Тя също е влюбена в него, но дългът й изисква да се върне на своя трон и да сключи династичен брак.
А и преследвачите не спят…
Фигурата му беше също така впечатляваща като въздействието на къщата му. Слънчевите лъчи падаха върху лицето му, но светлите точици не бяха в състояние да смекчат острите линии на изпъкналите кости под кожата. Косата му се вееше назад и лицето бе напълно открито, което подчертаваше строгостта на чертите му. На слепоочието се червенееше голям белег. Раната сигурно е била много болезнена, каза си неволно Кларис.
Въпреки това той не позволяваше да му изказват съчувствие и цялото му поведение не показваше нито топлота, нито гордост от Макензи Мейнър. Вместо това оглеждаше господарския дом с хладното любопитство на мъж, който притежава, но не обича.
Същият преценяващ поглед се отправи към Кларис.
По-добре веднага да избяга. Да препусне надолу по пътя, без да се оглежда назад.
Вместо това не можа да откъсне поглед от неговия.
Цял живот се беше нагледала как хората се разкъсват от нещастни страсти, връхлитащи внезапно като лятна буря. Чудеше се на глупостта им. Защото тя беше принцеса. Контролираше всяко свое движение, всяка усмивка, всяко чувство. Страстите бяха за простия народ. Досега беше смятала, че произходът и възпитанието я предпазват ефективно от подобни емоции.
Но сега, пред този мъж, усети как я завладя безкрайно неприлично опиянение.
Той й заговори и гласът му звучеше дълбоко, разумно и цивилизовано.
— Бъдете уверена, мадам, че ще се отнасям към вас с най-дълбоко уважение. Естествено, знам, че мъжете се чувстват привлечени от красотата ви, и мога да си представя, че много от тях не виждат причини да държат под контрол низките си инстинкти. Вие не сте защитена нито от съпруг, нито от семейството си, затова ви смятат за лесна плячка.
Кларис кимна сковано.
— Много изискано го изразихте.
— Аз наистина имам нужда от услугите ви, за да забавлявате дамите и да ги разкрасите. Осмелявам се да твърдя, че предстоящият бал ще бъде за вас много доходно мероприятие.
О, той знаеше отлично какво да каже, за да я привлече!
— Сигурно сте прав, милорд, благодаря ви. Реших да остана и да направя онова, което очаквате от мен. Ще продавам кремовете си на гостенките ви, докато свършат. — Наистина, той бе обещал да й плати за престоя, но тя имаше опит в това отношение и не разчиташе на щедростта на аристократите.
— Добре. Много добре. — Лордът се усмихна с леко чувство за превъзходство, ясно изразяващо убедеността, че тя ще се подчини на волята му. — Можете да ме наричате Робърт.
Косъмчетата на тила й настръхнаха и тя отговори, без да помисли, че ще се наложи да плаща за дързостта си:
— А вие можете да ме наричате Ваше височество.
— Привилегия, която със сигурност не давате не много хора. — Робърт направи умела пауза и добави: — Ваше Височество.
Тонът му я накара да осъзнае, че се бе отнесла с него поне толкова пренебрежително, колкото той с нея. Тя, която винаги намираше остроумен отговор, този път се оказа неспособна и потърси изход в самохвалството.
За всичко е виновен той! — каза си ядно Кларис.
В същия момент в главата й отекна гласът на баба й. Старата кралица строго й напомни, че истинската принцеса винаги трябва да носи отговорност за действията си. Значи трябваше да обвини когото трябва, а именно себе си. Гордостта заплашвате да я задуши.
— Тъй като не се намирам в страната си, позволявам на познатите си да ме наричат мадам, както направихте преди малко, или принцеса Кларис. А може и милейди. — Рядко се случваше думите да излизат толкова трудно от устните й.
И на всичкото отгоре прозвучаха ужасно, още по-ужасно от казаното преди.
Той й благодари за отзивчивостта, но в очите му святкаше същият цинизъм, който я изкушаваше да му зашлеви шамар. Баба й би се ужасила от такава реакция.
— Благодаря ви, но ако участвате в моя бал като принцеса, все едно от коя страна…
Кларис изскърца със зъби.
— …и ако ме удостоите с ценните си съвети, аз, естествено, ще се чувствам задължен да се отнасям с дължимото уважение към ранга ви. — Той се усмихна, но усмивката му режеше по-остро от рапира. — Ваше височество.
Тя го познаваше едва от няколко часа, а вече мразеше усмивката му.