Вълнуващи нощи
- Автор: Додд Кристина
- Серия: lost princesses #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълнуващи нощи». Краткое содержание книги:
Преследвана от убийци, принцеса Кларис е принудена да избяга от малкото си владение в Пиринеите. За да издържа себе си и малката си сестра Ейми, тя пътува инкогнито в Шотландия като лечителка и козметичка. Един ден на пътя й застава могъщият провинциален лорд Робърт Макензи, граф Хепбърн, който наскоро се е върнал от войната срещу Наполеон в Испания.
Зашеметяващата красота на младата жена и умението й да се маскира са тъкмо оръжието, от което се нуждае Хепбърн, за да отмъсти на един стар неприятел. Ала много скоро е принуден да избира между мрачните планове за отмъщение и нарастващата си страст към Кларис.
Тя също е влюбена в него, но дългът й изисква да се върне на своя трон и да сключи династичен брак.
А и преследвачите не спят…
На което принцесата отговори с величествена безцеремонност:
— Предпочитам да ме обезщетите със златни гвинеи.
— Ще платя, каквото искате. — Робърт се усмихна като хищник. — Повярвайте, ще ви накарам да се изпотите за всяко пени.
Даже в ушите на Милисънт думите му прозвучаха крайно неприлично.
— Робърт! — извика укорително тя.
Леката червенина по бузите на принцесата се задълбочи и тя спря коня си пред голямата порта на Макензи Мейнър.
— Хайде да си изясним нещо, милорд. Аз се грижа хората да изглеждат добре. Разбирам нещо от това, но то е единствената ми мисия. Независимо от обстоятелствата й от възможните изисквания няма да сторя нищо, което би застрашило доброто ми име и самоуважението ми.
Робърт обърна коня си и застана така, че да й пререже пътя за бягство към долината.
— Думите ми бяха прибързани и неучтиви. Уверявам ви, принцесо, че нямам никакви лоши намерения спрямо височайшата ви личност.
Милисънт въздъхна облекчено.
— И няма да извърша нищо, което би застрашило доброто ви име. — Гласът му звучеше абсолютно искрено, лицето му беше открито и честно.
— Пътуващите търговци нямат име… — Кларис се местеше неспокойно на седлото. — Затова внимавам толкова за моето.
Блейз очевидно не хареса решението на господарката си да спре и когато Робърт освободи пътя, мина покрай коня му и излезе на открито.
Това беше номер — Милисънт го осъзна в момента, когато принцесата се изплъзна от капана на брат й. Кларис беше равностоен противник. Робърт беше принуден да излезе от мавзолея, в който сам се бе зазидал, за да се справи с неочакваната съпротива.
Лорд Хепбърн реагира светкавично. Едно кратко притискане с бедрата — и огромният скопен кон се намести между принцесата и селото.
— Знам, че не сте омъжена, принцесо Кларис, затова извинявам недоверието ви. Но дори да не ми вярвате, помислете за следното: с двете ми сестри в къщата и с десетките роднини от женски пол, които ще ни нападнат, надали ще имам време и ще намеря подходящо място да прелъстя някоя от гостенките, все едно колко е красива. И в никакъв случай не бих се опитал с гостенка, която толкова държи на доброто си име.
— Време? И място? — Кларис помилва шията на Блейз, за да го успокои. — Ако се съди по онова, което разправят в селото, вие живеете сам в някаква хижа.
Робърт не сметна за нужно да обясни на принцесата това свое решение, както не го беше обяснил и пред Милисънт и Прюдънс.
— Откакто се върнах от войната, предпочитам уединението.
Велики боже! Ако наистина искаше да убеди принцесата, режещият тон и надменното изражение бяха възможно най-лошите средства.
Незнайно по каква причина обаче Кларис изглежда се успокои.
— Съгласна съм. Приемам, че намеренията ви са почтени. Но няма да взема участие във вашия бал.
— Милисънт — помоли Робърт, без да сваля поглед от Кларис, — ще ти бъда много благодарен, ако избързаш напред и наредиш да подготвят покоите на принцесата. Най-добре е да я настаним в кралската спалня. Тя е близо до твоята спалня и до тази на Прюдънс, освен това настаняването й в представителния апартамент ще даде на гостите да разберат колко високо ценим нашата кралска гостенка.
Брат й искаше да се отърве от нея. Милисънт го разбра, но се уплаши, че той може да прогони принцеса Кларис. А тя искаше принцесата да остане. Искаше да получи шанс да се сприятели с нея. И преди всичко да установи дали тя ще продължи да смущава Робърт и ще успее ли да го върне към живота.
Затова остана в нерешителност на мястото си, докато Робърт я погледна настойчиво.
— Милисънт, моля те.
Затвореният войник със студени очи отново прогони мъжа, показал първи признаци на човечност. Милисънт потрепери. Заболя я, като го видя пак да се затваря в себе си. Още повече я заболя, че не можеше да стори нищо, за да проникне до сърцето му. И се почувства ужасно обидена, че той й се скара пред очите на принцесата, сякаш не означаваше нищо за него.
Сякаш не беше любима сестра, а икономка на къщата му. Каквато беше за баща им. И каквато щеше да остане до края на живота си. Баща й много отдавна й го бе предсказал. Никой няма да мисли за чувствата ти — това бяха точните му думи. Оказа се прав.
— Разбира се, братко — отговори бързо тя, преди да избухне в сълзи. — Веднага. — Обърна се и препусна към портата. Къщата беше нейното убежище.
7
Принцесата винаги говори със сладки думи, защото понякога се налага сама да ги преглъща.