Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
Не, Каролин винаги бе хитра, дръзка и свободомислеща, иначе никога не би имала смелостта да стане приятелка на Кейт. Каролин кимна.
— Знаеш ли, през първата година много пъти ходих до къщата на викария.
— Не, не знаех.
— Оная не ми даваше да те видя. Опитах се да я убедя, после й се разкрещях. Сторих всичко по силите си да я убедя, но тя все ме гледаше с онези студени очи… — Тя сви рамене със съжаление. — Най-накрая се отказах и повече не отидох там.
— Аз нямаше да се откажа — яростно извика Кейт. — Щях да продължавам да се опитвам да те видя, дори и да ми бяха нужни сто години.
— Сторих всичко, което можах. Знаех, че няма да ме разбереш. — Каролин направи кисела гримаса. — Никога не съм успявала да бъда онова, което ти искаш да бъда. Винаги си изисквала прекалено много. Така и не успя да ме приемеш такава, каквато съм си.
Част от Кейт разбираше, че не може да очаква онези дни на свобода и приятелство да бъдат също толкова безценни и за Каролин, но въпреки това тя все още яростно се възмущаваше, че я е изоставила. Кейт никога не й бе разказвала за живота си в къщата. Искаше да запази чисти часовете им заедно. И въпреки това, ако Каролин наистина я бе грижа за нея, нямаше ли да долови колко самотна ще бъде Кейт, ако позволи на Себастиан да ги раздели. Не, Каролин не разбираше самотата, помисли си тя уморено, точно както Каролин никога не бе успяла да вникне в природата й.
— Е, това вече няма значение.
— Да, ти вече си добре — усмивката на Каролин се завърна. — Сега вече си изискана графиня със съпруг, който може да накара дори и баща ми да отстъпи. Не чух нищо за сватбата ти в селото. Откога сте женени?
— Отскоро. — Кейт все още не знаеше дали думите на Макдарън, че са женени, са истина или лъжа. Всичко звучеше ужасно странно. Вдигна глава и разтри слепоочието си.
Каролин забеляза жеста й и веднага тръгна към вратата.
— Уморена си, а аз вися тук и ти преча да се изкъпеш. Можем да си побъбрим по-късно.
Ти вече си добре.
Колко чудесно би било, ако можеше да повярва в това. И все пак нахлуването на Робърт Макдарън в живота й вече й бе донесло две хубави неща, осъзна тя с искрица надежда. Бе открила, че не е напълно изоставена от единствената приятелка, която някога е имала, а и бе освободена от Себастиан. Поне засега. За останалото можеше да се тревожи по-късно. Сега бе прекалено изморена, за да мисли.
— И къде е нашата невеста? — попита Гавин, докато гледаше как Робърт слиза по стълбите час по-късно.
— Би трябвало да е в коритото с гореща вода. И аз тъкмо излязох от моето. — Той се огледа из общото помещение на странноприемницата. — Каза ли на ханджията да приготви ядене?
Гавин кимна.
Питието бе топло и успокоително, но не можа да премахне лошото му настроение. Дори не бе наясно защо е толкова раздразнен, но знаеше само, че то е свързано с начина, по който Кейт стоеше там и го гледаше: кална, изморена, и въпреки това изправена като стрела, отказваща да се поддаде на собствената си слабост. Той прекоси стаята, седна до огъня и изтегна крака пред себе си.
— Ханджията ще ни продаде една яка кобила. Още ли смяташ да вземеш пъстрия кон? — поинтересува се учтиво Гавин.
— Вече казах, нали. — Робърт помълча известно време, преди най-сетне да отговори: — Момичето ще ни създава по-малко проблеми, ако му вземем коня.
— О, разбирам. Аз пък си мислех, че бедното девойче е трогнало душата ти. — Очите на Гавин блестяха. — А може да е трогнало тялото ти? Трябваше да се досетя.
— Точно така, трябваше. — Робърт се облегна назад в стола си. — Не съм изпаднал чак дотам, да пожелая някаква мърлява хлапачка.
— Като за хлапачка доста си я бива. Освен това вече от седмици не си бил с жена. И като знам ненаситния ти апетит, сигурно и една мърлява хлапачка ще ти хване окото.
— Но не и тази. Дори и да се изкушавах, тя е единствената жена, с която не бих легнал.
Гавин повдигна вежди.
— Странно отношение към младата булка. — И точно в този момент той разбра. — Аха, не искаш дете. Ако забременее от теб, бракът ще стане постоянен, без значение дали искаш, или не.
— Точно така.
— Разбира се, някои рискове си струва да бъдат поети.
— Но не и този.
Гавин направи гримаса.
— Ще е трудничко, но винаги можеш да вземеш предпазни мерки.
— Защо? Нямам никакво желание да легна с нея.
— Горкичкото девойче. — Гавин се ухили. — В разцвета на младостта си и да не познае плътските радости. Каза ли й вече?
— Досега не съм имал време. — Робърт замълча за момент. — Тя си няма представа колко опасна може да се окаже.
— За теб?
— За мен, за Джеймс, за всички.
Известно време той остана смълчан, после избухна с неочаквано ожесточение: