Гробищен свят
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Грънчаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гробищен свят». Краткое содержание книги:
Сандъците, разтоварени от звездолета, свалили долу в залите — с изключение на няколко, които съдържали принадлежности и покъщнина за колибата над тунела.
Когато сваляли един от сандъците надолу по стълбите, за да го отнесат в залата, той се изплъзнал от ръцете на робота и дядо ми (той поради някаква причина, която не можа да си спомни, бил в залата долу) го видял да се търкаля по стълбите и бързо се дръпнал от пътя му. Сандъкът бил тежък, ала въпреки това, както се търкалял по стълбите, започнал да се чупи, да се разбива на парчета от ударите в камъка и докато стигнал до подножието на стълбите, се разпаднал и всичко, което съдържал, се пръснало по стъпалата или лежало разпиляно по пода на залата.
В този сандък имало безценно съкровище, каза дядо ми — обеци и медальони, украсени със скъпоценни камъни, гривни и пръстени, целите покрити с блестящи диаманти; малки златни колелца със странни знаци върху тях (дядо ми твърдеше, че били златни, макар че не разбирам как е можел да познае, че са златни само с гледане); фигурки на животни и птици, направени от благородни метали и украсени със скъпоценни камъни; половин дузина корони (каквито са носели кралете и кралиците); торби, които се скъсали и от тях се изсипали потоци монети, и много други неща, между които няколко вази, които се разбили.
Роботите се втурнали надолу по стълбите, за да събират пръсналото се съкровище, а след тях дошъл техният господар и когато слязъл по стълбите, не обърнал никакво внимание на другите неща, а се навел и вдигнал няколко парчета от една строшена ваза и се опитал да я възстанови, но не можал, защото тя била разбита на много дребни късчета. Но от няколкото парчета, които успял да сглоби, като се опитвал да ги задържи на съответните им места, дядо ми видял, че върху вазата имало нарисувани картини, изпечени в глазурата — картини на странни хора, преследващи още no-странни животни, или може би те само са изглеждали no-странни, защото били много неумело нарисувани, без да се мисли за перспективата и без анатомическите познания, които са основни за всеки художник.
Човекът (ако това бил човек) стоял там с отломките в ръка, главата му била сведена над тях, лицето му било тъжно, а по бузата му се търкулнала една сълза. На дядо ми му се сторило странно човек да плаче при вида на една счупена ваза.
През цялото това време роботите събирали съкровището и го трупали на куп, а един от тях отишъл и донесъл кош, сложил всичко в него и го отнесъл, за да бъде складирано наред с другите сандъци в една от залите, издълбани в скалите.
Ала те не успели да съберат всичко, защото моят дядо, незабелязано от никого, вдигнал една монета и я скрил у себе си, а сега аз ще увия тази монета, която той ми даде, и ще я сложа в този плик…