Заложници в Рая
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Радулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложници в Рая». Краткое содержание книги:
Той се разсмя.
— Не знам. Не би могла да ме подведеш в спор по този въпрос. Премного празни приказки са изречени за това. Аз лично не виждам каква би била разликата.
— Но с тези милиарди хора. Помисли за времето, което ще бъде необходимо. Всеки поотделно ще трябва да бъде обработван…
— Знам това, но за това има цяла армия от техници. Хиляди от тях са готови да се захванат за работа веднага след положителния резултат и отговор. Освен това друга армия от съветници също е в готовност.
— Но за това ще трябва време.
— Да — каза той. — Това ще отнеме много време. Щеше да бъде много по-просто по първоначалния ни план. Но дойде и се намеси това социално осигуряване. Съгласен съм, че това беше единствения правилен и честен път, защото не може и не бива да се търгува с едно продължение на живота. Това обаче усложнява и затруднява съживяването, да не говорим за икономическия хаос, който то ще причини.
— Но тези проблеми ще се решат — каза тя. — Трябва да се решат! Както сам ти каза, това е единствения правилен и честен път. Безсмъртието не може да бъде патент само на тези, които могат да си го позволят, които могат да платят за него.
— Но помисли си за Индия — каза той. — Помисли за Африка и Китай. Хората там и сега едва преживяват, поддържат ги на границата на гладната смърт само с помощни програми и подаяния. Те не могат да отделят и да инвестират дори цент, дайм2 дори. Те ще бъдат съживени в един свят не по-добър от този, който са напуснали. Те отново ще се изправят пред глада и ще се наредят на опашките за подаяния. Това, което общественото осигуряване им предлага, е една нищожна възможност за съживяване — нищо повече.
— По-добро от смъртта все пак — каза тя. — По-добре от един окончателен край на всичко.
— Не споря, така е — каза той.
Тя погледна часовника си.
— Съжалявам, време е да тръгвам. Отдавна е минало всъщност. Не си спомням да съм имала такава приятна вечер.
— Много ще се радвам ако останеш още.
Тя поклати глава и стана от масата.
— Всъщност нямах намерение да стоя. Но сега се радвам, че останах. Очарована съм от всичко тази вечер.
— Някой път бих могъл да ти телефонирам — подхвърли той.
— Ще бъде много мило от твоя страна.
— Ще те изпратя до дома.
— Колата ми е долу.
— Ан, има и нещо друго.
Полуобърната към вратата тя се поспря в колебание.
— Мислех си… — каза той. — Ти си адвокат. Може да ми потрябва такъв. Ще поемеш ли защитата ми?
Тя се обърна с лице към него, полуозадачена, и леко се засмя.
— Каква нужда, боже мой, можеш пък ти да имаш от адвокат?
— Не знам — отвърна той. — Може всъщност пък и да нямам. Но, струва ми се, имам един особен документ. Имам там цяло тесте листа и съм почти сигурен, че той е там между тях. Имам чувството обаче, че би било по-добре ако не го видя, ако не знам какво…
— Дан — запита го тя. — Какво, за бога, се опитваш да кажеш?
— Не съм съвсем сигурен. Виждаш ли, този лист е у мен или поне мисля, че е у мен.
— Е, и какво толкова важно има на този лист? Що за документ е той?
— Не знам какъв е. Просто някаква бележка. Но аз не искам да стои у мен. Той не е мой.
— Ами отърви се от него, — каза му тя. — Изгори го. Не е нужно да…
— Не — протестира той. — Не, това не мога да направя. Може би е нещо важно.
— Но ти би трябвало да знаеш какво пише в него. Ти трябва да знаеш…
Той разклати глава.
— Аз го погледнах когато попадна в ръцете ми, но не го разбрах. И сега просто съм забравил какво пишеше там. В началото не ми се стори нещо важно…
— Но сега ти се струва — каза тя.
Той кимна в знак на съгласие.
— Може би. Не знам.
— И не искаш да знаеш?
— Мисля, че е точно така — каза той.
Тя сбърчи вежди и го погледна полушеговито, полусериозно.
— Не мога да разбера какво общо имам аз с това.
— Помислих си да взема листата, тестето, за което ти казах, да ги сложа в един плик и да предам плика на тебе…
— Като твой адвокат?
Той отново тъжно кимна с глава.
— Бих ли могла да зная малко повече за тази хартийка? Да ми кажеш още нещо за нея? — каза тя след кратко колебание.
— Май няма да мога — каза той. — Не ми се ще да те забърквам в тази работа. Листата са в джоба ми. Преди ти да дойдеш аз търсех точно този документ, защото исках да разбера дали е още у мен. Намерих тестето листа, които бях извадил от костюма си, но ти се появи и аз ги напъхах в джоба си…
2
дайм — американска монета от десет цента. — Б.пр.