Мръсницата е мъртва

Броени минути след дванадесет на обед в компанията на своя колежка тя се запъти към ресторанта „Кингс армс“ на ъгъла на „Холиуел стрийт“; в това заведение обикновено прекарваше приятно почти едночасовата обедна почивка на чаша бяло вино и сандвич със сьомга и краставички. Но когато се изправи и предложи да донесе по още една чаша вино, колежката й я изгледа с любопитство.

— Винаги си казвала, че две чаши те приспиват.

— Е, и?

— Значи и аз да дремна, така ли?

Те бяха добри приятелки и по всяка вероятност Кристин щеше да й разкаже в съкратен вариант за посещението си предишната вечер в „Джон Радклиф 2“, ако не се беше появила трета тяхна колежка. Оттам насетне трите скоро потънаха в щастливо оживен разговор за мебели и подредби на домове и промените във вноските на заемите за жилища в момента.

Или, за да бъдем по-точни, предимно две от тях потънаха в разговор. А тази, която бе най-малко оживената, след обеда свърши много по-малко работа от обикновено. След като грижливо снима на ксерокс находките си, тя откри, че брои минутите до края на работното време, защото гореше от нетърпение да демонстрира плодовете на своите търсения, а освен това просто… просто искаше да види отново този мъж. Това бе всичко.

В 18.30 часа, вече у дома си в селцето Блетчингтън, на няколко мили от Лондон по пътя към Отмур, тя бавно нанесе червен лак на гладко оформените си овални нокти и в 19.00 се отправи към болницата.

По свои причини и Морс очакваше втората си среща е Кристин Грийнъуей с не по-малко нетърпение. Предната вечер той незабавно бе оценил професионализма й от начина, по който тя изслуша молбата му и обмисли как би могла да бъде изпълнена. В по-личен план той забеляза също прямотата и интелигентността в очите й — сини почти колкото неговите — и кротката решителност на малката й уста. И така в 19.15 часа той бе седнал на акуратно подреденото легло, току-що измит, подпрян на възглавниците, пооредялата му коса сресана преди минута…, когато стомахът му изведнъж се почувства така, сякаш го прекарват през месомелачка. В продължение на две-три минути болката отказа да отпусне своите притискащи до прималяване клещи. Морс затвори очи и стисна юмруци с такава сила, че по челото му изби пот и е все още затворени очи отправи молитва към някого, когото и да е, независимо от скорошното си покръстване от агностик в пълен атеист.