Мръсницата е мъртва
- Автор: Декстър Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Вергилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мръсницата е мъртва». Краткое содержание книги:
Тялото на Джоана Франко е намерено в „Канала на Херцога“ на 21 юни 1859 г., сряда, пет часа и тридесет минути сутринта. Сто и тридесет години по-късно главният инспектор Морс попада на документи по следствието и процеса, последвали смъртта на Джоана Франкс…
…И СЕ УБЕЖДАВА, ЧЕ ДВАМАТА МЪЖЕ, ОБЕСЕНИ ЗА УБИЙСТВОТО НА ДЖОАНА ФРАНКС, СА НЕВИННИ…
После онези пътувания през двата тунела, когато Олдфийлд стоял с Джоана… или, както Морс разтълкува нещата — когато прегърнал в зловещата тъмнина изплашеното момиче и му казал да не се страхува…
И после онези последни объркващи пасажи! Тя отчаяно е държала да слезе от лодката и да се измъкне от пийналите преследвачи — това поне изглеждаше безспорно. Но ако е било вярно, защо така настойчиво е държала винаги да се връща обратно там?
Бивалици-небивалици — това бяха всички тези негови размишления. Но съществуваха поне две неща, които можеше да бъдат проверени. „Никоя не се оказала удобна“ — бе казано в книгата, и всеки историк, боравещ с документи, всеки историк на място лесно би могъл да провери поне това. Какъв транспорт е имало в действителност по времето, когато Джоана е пристигнала в Бенбъри? Той би могъл също сравнително лесно да научи колко е струвало едно пътуване до Лондон с другите видове транспорт. Каква например е била цената на билета за влак до Лондон през 1859 година? Или всъщност каква точно е била цената на железопътния билет между Ливърпул и Лондон, цена, която, както изглежда, е била непосилна за общите финансови възможности на семейство Франкс.
Много любопитно…
Както и, като се замисли човек, са любопитни онези кавички в текста — точните думи, предполага се, извадени и цитирани направо и следователно автентичен материал за процеса на лодкарите. Морс огледа отново цитатите в текста и един от тях по-специално задържа вниманието му: „Пощенски коли до Лондон и такива от Оксфорд до Бенбъри“. Сега, ако това са точно думите, които е използвала Джоана… ако буквално това е казала… Защо е питала за часовете на пощенските коли „от Оксфорд до Бенбъри“? Без съмнение тя би трябвало да се интересува от пощенските коли от Бенбъри за Оксфорд. Освен ако… освен ако…
Отново, всичко това бе крайно интересно — за Морс поне. И какво в края на краищата да мисли той за тая история с пиенето? Пила ли е Джоана или не е пила? В текста има едно любопитно противоречие, а може би това е имал предвид полковникът, когато споменава за няколко разминаващи се твърдения. Но не… това е невъзможно. Мистър Бартоломю Самюелс не е открил следи от алкохол в тялото на Джоана и това е твърд факт!
Или по-скоро би било твърд факт за повечето хора.
Мисълта за пиене започна силно да се загнездва в мозъка на Морс и с голяма предпазливост и внимание той си сипа един пръст „Скоч“ във водната чаша и същото количество чиста вода. Прекрасно! Жалко, дето никой никога не му вярваше, че уискито е необходим стимулатор за мозъчните му клетки! Защото след няколко минути мозъкът му изобилстваше от идеи — вълнуващи идеи! И също така осъзна, че може да започне проверката на някои от тях още същата вечер.
Тоест би могъл, ако дъщерята на Уолтър Грийнъуей дойдеше на посещение.
Глава дванадесета
Първото нещо, което трябва да има в една библиотека, са рафтовете. От време на време те може да се украсяват с литература. Но рафтовете са основното.