Танц в сенките

Джордан положи всички усилия, за да бъде любезна, докато отклоняваше поканата му. Дори стигна толкова далеч, че му благодари за предложението. Той изглеждаше умилостивен, когато най-после тя си тръгна.

Пое с по-бавни крачки към ресторанта „При Джафи“. Жегата беше почти непоносима. Когато стигна до заведението, вече умираше от жажда, а дрехите й бяха полепнали по тялото от пот. Как издържаха жителите на Серенити? Термометърът пред заведението показваше 35 градуса.

Анджела носеше чиния към една от масите, когато Джордан влезе вътре.

— Здрасти, Джордан.

— Здрасти, Анджела. — Мили боже, започваше да звучи като местна.

Мисълта я накара да се усмихне.

— Искаш ли да седнеш на обичайната си маса? Ей сега ще я почистя.

Ресторантът бе почти пълен и всички клиенти я изпроводиха с погледи, докато вървеше към ъгловата маса. Очевидно проявяваха любопитство към чужденците.

— Бързаш или предпочиташ първо да изпиеш чаша чай с лед?

— Мога да почакам, а чаша студен чай ще ми дойде добре.

Анджела й донесе напитката веднага, а след това отиде да обслужва други клиенти, докато Джордан преглеждаше менюто. Избра си пилешка салата, остави менюто, отвори лаптопа си, включи го и разпръсна пред себе си няколко листа, готова за четене.

Докато четеше, си водеше бележки, за да провери проучванията на професора, когато се прибере в Бостън.

— Пръстите ти направо летят по клавишите — с възхищение отбеляза Анджела. — Да не прекъсвам мисълта ти?

— Не — усмихна се Джордан и вдигна глава от екрана.

— Какво правиш?

— Отбелязвам някои неща и вкарвам едни данни в програмата си. Нищо важно — додаде Джордан и затвори лаптопа.

— Значи трябва доста да разбираш от компютри… нали се сещаш, как работят и така нататък.

— Да — кимна тя. — Работя с компютри.

— Трябва да те запозная с Джафи. Той има компютър, но нещо не работи както трябва. Може би ще можеш да му отговориш на някои въпроси, след като приключиш с обяда.

— С удоволствие ще му помогна.

Когато свърши със салатата си, ресторантът вече се бе изпразнил. Анджела се появи от кухнята, придружена от собственика. Представи го, а Джордан му направи комплимент за ресторанта.

— Очарователно място — отбеляза тя.

— Е, кръстено е на мен, разбира се — сподели мъжът с усмивка. — Малкото ми име е Върнън, но всички предпочитат да ме наричат Джафи. На мен също ми харесва — призна си. — А ти откъде си, Джордан Бюканън? — Говореше носово, с приятна мелодична нотка като подрънкването на струни на китара.

— От Бостън — отвърна тя. — Ами ти? Тук ли си отраснал, или си пришълец като Анджела?

— Пришълец съм — осведоми я Джафи и я озари с усмивка. — От един друг малък град, за който едва ли си чувала. Работих известно време в Сан Антонио, където се запознах със съпругата си — Лили. Тя работеше в същия ресторант и нали се сещаш… паснахме си. Женени сме от четиринайсет години и все още си пасваме. Какво е времето в Бостън? И там ли става толкова горещо като тук?