Айсбергът на смъртта

Управляваше уверено пригодения за сняг и лед мотоциклет нагоре по лъкатушещата следа. Снегът наистина ограничаваше видимостта, но същевременно му позволяваше по-лесно да проследи жертвите си. Бе различил следите на един кон и четири кучета. Явно и двамата яздеха. От време на време единият от тях слизаше от коня и го превеждаше през по-трудните участъци, след което отново го яхваше.

Озърташе се за следи от разделяне на групата, но нямаше никакви отклонения от основната пътека.

„Добре.“ Трябваха му всичките накуп.

Под замръзналата маска чертите му бяха изкривени в постоянна намръщена гримаса. Микал бе негов по-малък брат. Преди час бе открил обезобразеното му тяло до малък поток. От болката бе почти изпаднал в безсъзнание, а лицето му бе превърнато в кървава пихтия. Трябваше да изпълнява заповедта. Въпреки това сърцето му се късаше, когато натисна спусъка, за да сложи край на агонията на Микал.

Беляза челото си с кръвта на брат си. Мисията вече не бе просто търсене и унищожаване. Бе се превърнала в лична вендета. Щеше да се върне с американски уши и нос. Щеше да ги връчи на баща си във Владистак. За Микал… за онова, което бе сторено на по-малкия му брат. Бе се заклел в кръвта му.

Стефан бе успял да зърне за миг целта си през оптическия мерник на пушката — висок, с пясъчноруса коса и обрулено от вятъра лице. Човекът доказа, че е изобретателен, но пък Микал бе най-младият член на специалните части „Леопард“, с десет години по-млад от него самия. Нямаше бойния опит на Стефан. Беше същинско пале в сравнение с лъв. Сега, предупреден за уменията на жертвата си, Стефан и не помисляше да я подценява. В отмъщение за кръвта на брат си щеше да залови американеца жив и да го реже къс по къс, докато все още диша. Писъците му щяха да достигнат чак до Майка Русия.