Айсбергът на смъртта

Двигателят изрева отново. Разбира се, там някъде бе последната пречка на плана му. Мат прекоси сипея, като се от-далечи от другия преследвач. Лагерът се намираше на около три километра оттук, но поне беше от тази страна. На моториста щеше да му е нужно малко време, за да открие партньора си, да заобиколи и да продължи преследването. Дотогава Мат смяташе да е далеч оттук.

С тази идея той навлезе в гората и се затича към лагера. Мокрите му дрехи тежаха като торби с цимент, но след няколко минути крайниците му се сгряха и прогониха заплахата от хипотермия. Щом стигнеше в лагера, щеше да облече нещо сухо.

Докато продължаваше надолу по склона, заваля сняг. Снежинките бяха едри, тежки и предвещаваха силен валеж. Десет минути по-късно снегът скриваше всичко и видимостта падна до няколко метра. Мат обаче познаваше гората. Стигна до покритата с лед река в средата на долината и продължи по течението и до лагера. Видя следите на коня си.

Първият, който излезе да го посрещне, беше Бейн. Кучето едва не го събори, докато изминаваше последните няколко крачки.

— Да, и аз се радвам да те видя — потупа Мат радостния пес.

Марая дъвчеше някакви зелени стебла. Другите кучета тичаха нагоре-надолу, но от репортера нямаше нито следа.

— Крейг?

Журналистът се изправи зад близкия храст. С двете си ръце стискаше малката брадва. На лицето му бе изписано дълбоко облекчение.

— Аз… не знаех какво се е случило? Чух стрелба… писък…

— Не бях аз — Мат се приближи и взе брадвата. — Но все още не сме се измъкнали.

Далеч в долината продължаваше да се разнася непрекъснатото ръмжене на мотоциклета. Мат се загледа в тъмната заснежена гора. „Не, със сигурност още не сме се измъкнали.“

— Какво ще правим? — Крейг също слушаше двигателя.

Звукът вече бе започнал да се усилва. Очите на репортера се отместиха към разнебитената пушка.

Мат съвсем бе забравил, че продължава да я мъкне със себе си.

— Счупена е — промърмори той.

Върна се обратно в лагера и започна да рови в екипировката си, като бързо подбираше всичко, което можеше да им е от полза в среднощното бягство. Налагаше се да пътуват със съвсем малко багаж.

— Имаш ли друго оръжие? — попита Крейг. — Или може би конят е в състояние да надбяга мотоциклета?

Мат поклати глава в отговор и на двата въпроса.

— Тогава какво ще правим?

Откри онова, което търсеше, и го прибра в торбата си. „Поне това е все още цяло.“

— А другия мотор? — в гласа на Крейг вече се долавяше паника.

Мат се изправи.

— Не се безпокой. Има една стара местна пословица.

— Каква е тя?

— Тук оцелява само силният… но понякога дори той може да бъде убит.

Думите му очевидно не донесоха никаква утеха на журналиста от Сиатъл.