Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Дари го с дръзка усмивка.
— Хей, защо ме гледате така, господин експерт по бойните изкуства?
— Защото ми харесва.
— Не си спомням да съм ти давала разрешение! — Очите и усмивката на устните й бяха истинско предизвикателство.
— Аз не съм те молил. — Той вдигна глава и бавно се отдели от блесналото й от капчици пот тяло. — Нямаше и смисъл да го правя. Сигурно щеше да кажеш „не“ просто от инат. — Лекичко я целуна по устните. — Божичко, изобщо нямах представа какъв костелив орех ще се окажеш, като Видях онази обява в каталога за „Долината“.
Думите му не бяха просто весела закачка и Мърси го усети. Очевидно в момента той водеше някаква вътрешна борба.
— Щеше ли да има някакво значение?
Той уверено тръсна глава.
— Не. Нищо нямаше да промени. По кое време тръгваме утре?
Мърси замръзна за няколко секунди. Крофт мълчеше. Остана прикован на мястото си, като все така я притискаше с тялото си към килима, изчаквайки отговора.
— Нима ме прелъсти тази вечер, за да ме убедиш да те взема със себе си в Колорадо?
— Не. Щях да те прелъстя независимо дали заминаваше за Колорадо сутринта или не. Толкова силно те желаех. Не си спомням да съм желал някоя по-силно от теб.
Тя погледна нагоре към непоколебимото му лице и му повярва.
— Радвам се — нежно му каза. — Защото и аз не съм имала подобно изживяване досега.
— О, Мърси! Знам, че е така. Прозрачна си като акварел. — Леко се усмихна и я целуна по върха на носа. — По очите ти познах колко шокирана остана, когато за първи път те накарах да погледнеш към нас двамата в огледалото, и усетих как се изненада, когато почти загуби разсъдъка си в обятията ми преди няколко минути.
Тя цялата се изчерви.
— Много се гордееш със себе си, нали?
Зъбите му блеснаха в една от неговите редки хищнически усмивки.
— Сама си си виновна, беше тъй невъздържана, че и слепец би видял колко ти е хубаво.
— Не съм сигурна, че ми се нрави толкова лесно да четеш мислите ми.
— Ще свикнеш. — С лекота се изправи на крака и се наведе, за да вдигне и нея.
— Така ли? — Мърси го измери с поглед.
— Аха. — Нежно докосна ъгълчето на устните й. — С нетърпение очаквам тези няколко дни с теб в Колорадо.
— Искаш да кажеш, че с нетърпение очакваш да омаеш Гладстоун да се откаже от покупката си.
Крофт тръсна глава.
— Не. Нямам никакъв интерес да карам Гладстоун да се откаже от „Долината“.
— Сериозно ли говориш?
— Честна дума. Кълна се, че няма да се опитам да преговарям с Гладстоун.
Страшно й се искаше да му повярва. Едва след като се взря в горещия му поглед, се увери, че може да го стори.
— Добре тогава — рече Мърси, явно взела решение. Крофт пак се усмихна и се наведе да събере дрехите им.
— Знаех, че ще приемеш — каза той и я поведе към спалнята.
Малко по-късно Крофт лежеше до спящата Мърси, вперил невиждащ поглед в сенките на стаята. Вече няколко пъти прехвърляше в главата си едни и същи въпроси, а отговорите все му се изплъзваха. Пак се чувстваше неспокоен и това го притесняваше.
Точно като да се взираш в акварел. На повърхността всичко изглежда кристално ясно. Беше постигнал целта си. Мърси се бе поддала — физически, емоционално и интелектуално. Щеше да замине с нея, за да се срещне с тайнствения колекционер, закупил „Долината на тайните съкровища“ още с появата й в каталога.
Но Крофт не бе доволен от себе си и много добре знаеше защо. Недоволството му бе свързано с начина, по който го бе предизвикала да загуби обичайния си самоконтрол тази вечер. Дотогава всичко се бе движило точно по предначертания от него план. Мърси се бе разтапяла в обятията му, отдавайки му се със сластна, съблазнителна чувственост, която достави огромно удоволствие на Крофт. По дяволите, даже беше повече от удоволствие. Беше като божествено откровение…
Бе възбудила всяка фибра в тялото му и мисълта за това нежно завоевание не можеше да излезе от главата му; искаше да я прикрепи към себе си със здрава верига, да обвърже душата си с нейната.
Няма да злоупотребя с доверието й, бе си казвал по-рано през деня, когато замисляше прелъстяването. Всичко е за нейно добро. Докато лежеше до нея сега, поне имаше честността да потръпне при мисълта как ли би се „зарадвала“ на такова оправдание за буйното любене на пода в собствения й хол. Но това си бе самата истина. Той правеше всичко това, за да я защити.
Но пред себе си призна, че има нужда от емоционалната връзка помежду им, в случай че нещата в Колорадо се объркаха. Привързаността й би могла да се окаже от решаваща важност. Дори би могла да спаси живота й.