Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Природната й свенливост внезапно се надигна в нея.
— Не искам само аз да стоя пред огледалото без нито едно парцалче по себе си — шепнешком запротестира тя.
Той тихо се засмя и се наведе да я целуне по рамото.
— Ами тогава съблечи ме. Искам да усещам как ме докосваш.
Тя разкопча ризата му с доста усилия, тъй като пръстите й трепереха. Крофт изобщо не се и опита да й помогне. Не спираше да шепне чувствени обещания и да обсипва с невероятно замайващи целувки слепоочията и шията й.
Крофт нетърпеливо се измъкна от ризата, когато тя най-сетне я разкопча. Гърдите й се притиснаха до широкия му гръден кош, а той погледна в огледалото зад нея и се засмя. Бавно прокара ръце надолу по гърба й до извивката на бедрата. Мърси стреснато пое дъх.
— Крофт!
Но той не й обърна внимание. Милувката му премина още по-надолу, там, където лесно можеше да разбере колко готова е за него всъщност. Разтреперана от страст, Мърси едва сподави надигащия се в гърлото й вик и впи нокти в гърдите му.
Като го чу да си поема дъх от болка, тя осъзна какво бе направила. Притеснено вдигна очи към него.
— Не исках да те нараня.
Той тихо се засмя, наведен над нея.
— И да искаш, не можеш да ме нараниш. Но лесно можеш да ме побъркаш от удоволствие.
Отвърна на усмивката му, почувствала се вече по-сигурна. Сетне с неприсъща дързост, която все повече й допадаше, Мърси разкопча дънките му и изкусително се уви около него, пламнала от невероятна възбуда.
Пръстите й стиснаха раменете му, когато вдигна поглед към него. Дрезгавият, хрипкав от вълнение глас беше сам по себе си цяло изкушение. Чувстваше се съвсем открита, съвсем беззащитна, когато той лекичко пъхна бедрото си между краката й.
Мърси не разбираше как изобщо е възможно да е едновременно възбуден, колкото самата нея, и все пак да продължава така хладно да се контролира. Нещо в цялата ситуация никак не й харесваше.
— Крофт, много добре осъзнаваш какво правиш, нали? — прошепна тя, опитвайки се да надникне в очите му. Чувстваше се замаяна, загубила ориентация заради начина, по който тялото й откликна на неговите милувки, но същевременно усещаше, че Крофт без засечка командва състоянието на собственото си тяло. Тази мисъл я прободе болезнено и за малко сякаш разкъса фината паяжина на страстта, която се виеше около тях.
— Шшт, Мърси — тихо изрече той и впи устни в голото й рамо. — Не разваляй момента с логика. Време е да се отдадеш на чувството си. Остави тялото си само да отговаря на моето. Погледни онази дама в огледалото. Тя не се страхува. Чувства се свободна, дива и жива. Тя не би желала да провали вечер като тази с въпроси, на които няма отговор.
И преди още Мърси да успее да събере разпилените си мисли, за да се опита да си отговори на тези сложни въпроси, Крофт вече леко я полагаше на килима пред огледалото. И последната капка неочаквана, нежелана уплаха в сърцето й се изпари на секундата.
С крайчеца на окото си Мърси видя жената в огледалото, вкопчена в мъжа над нея, докато той снишаваше тялото си върху нейното. Когато онази, другата жена, извика и се изви сластно нагоре, предлагайки гърдите си на своя любовник, Мърси остана просто зашеметена от неконтролираната й реакция. Косата й, косата ми, припомни си Мърси в отчаян опит да запази разликата между образа и реалността, се разпиля по сивия килим. Мъжът в огледалото зарови пръсти в гъстата светлокестенява маса и в същия момент затвори устни над стегнатото зърно на едната й гърда.
Мърси не смееше да си поеме дъх от дивото удоволствие, което я обзе.
Ясно усещаше пулсиращата мъжествена плът между бедрата си и знаеше, че и жената в огледалото в момента е изпъната като струна от очакване.
— Сега! — Гласът на Мърси едва се чуваше, но желанието в него някак беззвучно завибрира във въздуха между двамата. — Моля те, Крофт.
Крофт изстена, премалял.
— Достатъчно дълго те чаках — изрече той през стиснати зъби, докато се настани още по-удобно. — Твърде дълго. Години наред. Цяла вечност може би.
Мърси не можа да разбере какво искаше да й каже, но точно сега не й беше до задаване на въпроси. Той бавно проникваше в тялото й, сякаш искаше да се наслади на всеки завладян сантиметър. И тогава, като че ли осъзнала колко невъзвратимо и цялостно ще бъде това негово завладяване, Мърси се стегна цялата.
Жената в огледалото впи нокти в раменете на любовника си в мълчалив, внезапно избухнал протест, докато Крофт внимателно напредваше в стегнатото тяло на Мърси. Всичките й сетива се концентрираха върху реалността около нея и тя замръзна от внезапен страх.
— Отпусни се — нежно заповяда Крофт и с неимоверна сила на волята овладя собственото си тяло. Облегна се на лакти и зачака тялото й да се поотпусне. — В момента се съпротивляваш. За никъде на бързаме. Цялата нощ е пред нас. — Пръстите му отметнаха разрошените къдрици от лицето й, докато напрегнато се взираше в очите й.