Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Каин (Мистерия)
Каин (Мистерия) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин (Мистерия)

Электронная книга - «Каин (Мистерия)». Краткое содержание книги:

Джордж Ноел Гордън Байрон (1788–1824) — английски поет, роден в Лондон, в стар, знатен род. Учи в Кембриджския университет. През 1806 г. издава анонимна книга стихотворения, която по-късно изгаря. Напуска Англия и живее в Швейцария (1816) и Италия (1817–23). Участвува в революционно-освободителното движение на карбонарите в Италия и в националноосвободителната борба на гръцкия народ от турско иго. Разболява се и умира на 19 април 1824 г. в гръцкото градче Мисолонги. Неговата смърт е посрещната с голяма тъга в цяла Европа: Гьоте я изобразява във втората част на „Фауст“ в образа на младия, умиращ Евфорион, Пушкин я оплаква в стихотворението „Към морето“, а Рилеев в „Смъртта на Байрон“. Автор е на поемите „Чайлд Харолд“ (1812), „Гяур“ (1813), „Корсар“ и „Лара“ (1814), „Абидоската невеста“ (1815), „Шильонският затворник“ (1816), „Сън“ (1816), „Прометей“ (1816); мистериите „Манфред“ (1817) и „Каин“ (1821); драмата „Вернер“ (1822); историческата трагедия „Марино Фалери“ и др.
Мистерията „Каин“, която издателство „Елпис“ предлага на уважаемия читател, се превежда за първи път на български език.
1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25
Перейти на страницу:

Така!… Добре… Ти дишаш!… Дишай, братко!

О, Господи!…

Авел:

                        Кой призовава Бога?

Каин:

Убиецът.

Авел:

                Тогава Господ може

да му прости. О, Каин, утеши я —

горката Цила — Тя сега остана

с единствен брат…

Каин:

                                А аз и него нямам!

Кой ме лиши? Очите му ме гледат…

Тогава той е жив!… Смъртта е също

като съня, а пък сънят затваря

клепачите ни… Устните му също

открехнати са — значи още диша,

но не усещам дъх… Ами сърцето?

Да видя бие ли! Не чувам нищо!

Това е сън — или пък съм попаднал

в друг свят — по-лош… Земята покрай мене

завърта се… Това какво е? — Влажно…

(слага ръката си на челото, но после я оглежда)

Ала не е роса!… Това е кръв —

и братова и моя кръв, пролята

от мен. Защо тогава да живея,

отнел веднъж от свойта плът живота?

Не може да е мъртъв!… Тишината

нима е смърт? — Не е. Ще се събуди.

Тогава нека постоя над него.

Нима животът толкова е крехък,

че гасне в миг? Говореше до скоро…

Какво ли да му кажа?… Братко!… Братко!

На тази дума той не би отвърнал —

брат брата не убива… Ах, продумай!…

Едничка дума със гласа обичан —

и аз не бих се плашил тъй от своя!

(влиза Цила)

Цила:

Чух много силен шум — какво ли става?

Това е Каин, сведен над мъжа ми.

Защо мълчите? Спи ли той? О, Боже!

Защо е блед? Каква е тази локва?

Не, не е кръв! Кой би пролял кръвта му?

Какво е туй? О, Авел! Кой го стори?

Не мърда и не диша!… И ръцете

увисват тежко… О, жестоки Каин,

защо навреме не дойде, да можеш

да го спасиш? И който да е бил

убиецът — ти щеше да застанеш

помежду тях! О, татко, Ева, Ада —

елате! На земята има смърт!

(Цила излиза, викайки родителите си)

Каин: (сам)

И чрез кого дойде? Чрез мене, който

я ненавиждаше така дълбоко,

че даже само мисълта за нея

отравяше живота ми преди!

Аз я доведох тук! Дори предадох

и своя брат в прегръдките й хладни —

защото той без мен не би налагал

молбата си така неумолимо.

Събуждам се едва сега от този

кошмарен сън… Но той ще спи навеки!

(влизат Адам, Ева, Ада и Цила)

Адам:

Доведоха ме воплите на Цила.

Нима е права?… Сине мой! О, сине!

Виж, жено, плодовете на Змията…

и твоите!

Ева:

О, нека не говорим

сега за тях! Отровните й зъби

са в моето сърце! Мой скъпи Авел!

Велики Боже! Да ми го отнемеш —

това е наказание по-страшно

от майчиния грях!

Адам:

Разказвай, Каин!

Чие е злодеянието? Ти си

свидетел. Може би е някой ангел,

враждебен на Йехова? А навярно

е кръвожаден звяр?…

Ева:

                                        О, там проблясва

в зловещ отблясък — като гръм в небето

догарящ клон, окървавен и тежък,

измъкнат от олтара, чер от пушек,

ала червен…

Адам:

                Е, сине, говори!

И убеди ни — в общата ни мъка —

че тя не би могла да бъде двойна!

Ада:

Кажи им, Каин, че не си…

Ева:

                                                Не! Той е!

Сега разбирам всичко: той навежда

лицето си виновно и закрива

свирепия си поглед със ръцете

окървавени…

Ада:

                        Майко, ти грешиш!

О, Каин, обвинението страшно,

от майчината мъка породено,

опровергай пред нас!

Ева:

                                        Йехова, чуй ме!

И нека върху него се стовари

проклятието вечно на Змията,

защото той е много по-достоен

да бъде неин син! И нека вечно

да бъдат дните му неутешими!

И нека бъде вечно…

Ада:

                                        Майко, спри!

Не го кълни — защото е твой син!

Не го кълни — защото е мой брат!

И мой съпруг!

Ева:

                        Той те лиши от брат,

а Цила — от съпруг и мен — от син!

Да е проклет навеки! Всички връзки

прекъсвам с него, както той направи

със свойта плът и кръв!… О, грозна Смърт!

Защо не грабна мен, която първа

те пуснах тук? Защо за мен не идваш?

Адам:

О, Ева, тази майчина покруса

не бива да поражда богохулство!

Горчивият ни дял отдавна беше

1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)