Амеран

— Няма да те оставя на мира, докато не задоволиш любопитството ми.

— Аха, и това ли трябва да задоволя?

Амеран заби пръсти в ребрата му. Грей отстъпи със смях.

— Предавам се, предавам се!… Какво искаш да знаеш? — Отпусна в леглото голото си силно тяло, все още мокро и хлъзгаво от пот.

— Всичко. Разкажи ми всичко, каквото има за разказване, за мъжа, когото моята майка е обичала. Какъв тип управник е той? — запита тя, като се сви отново в извивката на ръката му. — Мил ли е, или отблъскващо студен? Добър ли е, или лош? Разкажи ми всичко, което знаеш.

Грей мисли доста, преди да започне.

— За крал Чарлз се говори, че никога не е казал някоя глупост, но и никога не е направил нещо мъдро.

Амеран поклати глава.

— Не разбирам.

Грей целуна рожденото петно на рамото й.

— Ще се опитам да обясня. Кралят никога не казва нищо глупаво; но и никога не върши нещо мъдро. Обикновено отговаря на критиците си, че докато деянията му са фактически деяния на неговите министри, думите му са само негови собствени. Като мъж е много приятен и харесван от всички около него, но като управник в никакъв случай не е съвършен.

Амеран се сгуши още по-близо до него. Как обичаше само този гладък, масивен гръден кош!… Как само обичаше допира до кожата му, миризмата му — особено след като току-що се бяха любили и гърчили в огъня на страстта.

— Най-голямата му грешка е, че се осланя твърде много на съветниците си. Онези, на чиито преценки вярва най-много, са точно хората, които се стремят да подкопаят доверието в него, за да постигнат собствените си цели. — Грей се повдигна на лакът, другата му ръка беше заета да изследва меките извивки на тялото й. — По дяволите, жено, нима никога няма да ти се наситя?

Амеран игриво отблъсна ръката му.

— Кралят, ваше величество.

Грей отново се отпусна на леглото и кръстоса ръце над гърдите си.

— А, да, кралят. Много добре. — Въздишката му бе демонстративно шумна — явно, не му се говореше на тази тема. — Независимо от отрицателните си качества, които са прекалено много, за да се описват с подробности, той наистина притежава някои достойни за възхищение черти. — Амеран слушаше внимателно с усмивка на уста. — Приемам, че от време на време кралят проявява егоизъм и глупаво упорство — продължи Грей. — Но е добросърдечен по природа и маниерите му са очарователни. Освен това е учен, страстен четец и покровител на драмата, изобразителното изкуство и архитектурата. Силният му интерес към науката стана причина за основаването на Royal Society, Кралската академия на науките, на която той е президент.

Амеран отново отблъсна ръката, която пак се впусна във възхитително, бавно изследване на извивките й.

— Моля те, продължавай, лорд Карлайл.

Грей поклати глава.

— Ти си впечатляващо жестока за толкова красива жена. Но ако настояваш да разговаряме, а не да…

— Настоявам — разсмя се тя. — Моля те, продължавай.

— В основни линии кралят е добър човек, далеко от образа на неморалния развратник, който непрекъснато се изтъква от враговете му. — Грей се изсмя. — Въпреки че държи двореца в напрежение със скандалите си.