Амеран

Езикът й затанцува в устата му. Усмивката й беше красноречиво сладострастна и порочна.

— Обещай ми, че все аз ще бъда твоята плячка.

— Все ти! — разсмя се той, търколи я и я плени в обятията си.

Тя въздъхна дълго и доволно.

— Мислиш ли, че ще се отегчиш от мен, след като вече сме женени?

— От утре започвам да търся бъдещи любовници.

Ръката й започна да го измъчва, плъзгайки се нагоре по бедрото му.

— Утре ли?

— Може би другиден.

Тя затвори устата му с целувка.

— Е, може би ще почакаш до другиден.

— Мога само по един начин да запазя верността ти — каза му тя.

— И какъв е този начин?

Тялото й се плъзна върху него бавно, по ясен и красноречив начин.

— Толкова много ще те изтощавам по време на изпълнението на съпружеските ти задължения, че няма и да помислиш да спиш с друга.

Грей притегли главата й към себе си. Устните му погалиха страните й, а пръстите му се загубиха сред буйните й къдрици.

— Ти си единствената любовница, която някога ще пожелая.

— И няма да се отегчиш от мен като жена и майка? — Тя сложи ръката му на меката издатина на корема си.

— Не, любима. Ще те обичам още повече.

Амеран го прегърна с всичка сила. Нямаше да го пусне никога!