Табу

Въпреки че бе изтощен до краен предел, Дюра усещаше непозната наслада, която проникваше във всяка негова клетка. Не успя да се въздържи и простена през зъби от удоволствие.

— Ще те задържа тук — обяви Тео.

Миглите му бавно се разтвориха и той внимателно я погледна.

— Колко дълго? — Очите му бяха пълни с копнеж.

— Не съм решила още.

Тайнствена прелъстителка! Стройна тъмнокоса Венера, възседнала члена му!

— Е, човек винаги може да се надява… — отбеляза го с усмивка.

— Ти стой мирен. Аз ще се движа.

Членът му набъбна в нея.

— Не — възпря го тя и постави ръка върху корема му.

— Не ли?

— Слушай ме!

Той така стремглаво се впусна в нея, че за миг я остави без дъх, а от изпитаната наслада тя едва успя да промълви:

— Но ти не ми съдействаш!

— Не знаех, че трябва. Правила ли има?

— Мислех да създам няколко, но очевидно…

— Никак не си падам по правилата! — бързо и гъвкаво я положи под себе си и се озова отгоре. — А сега — продължи той с приглушени развеселени нотки, — да видим какво става с пасивната роля.

Тя повдигна бедрата си и с бавни ритмични движения му позволи да прониква все по-дълбоко и по-дълбоко в нея. Придърпа главата му и нежно ухапа устните му.

— За мен подобно сътрудничество е нещо ново — прошепна той, като тялото му нито за миг не спираше да се движи с ритъма, наложен от нея.

— Ще те науча.

— Взаимно ще се учим.

— Чудесно!

Сега вече постигаха някакъв нов вид хармония. Младата жена още не можеше да дойде на себе си от непознатата страст. Тя потреперваше от копнеж и плам, а той изпитваше невероятна тръпка, сякаш за пръв път бе с жена. Ръцете му не преставаха да галят нежната й бяла кожа, устните му не се откъсваха от нейните. Тя му предлагаше девственото си сърце и се надигаше, за да посрещне всяко негово проникване. В стаята стана задушно. Телата им, разгорещени и влажни, се прилепваха едно към друго и съвсем скоро нетърпението измести хармонията.