Блуждаещи огньове (Загадката, разказана от бедния свещеник на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блуждаещи огньове (Загадката, разказана от бедния свещеник на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Дошъл е редът на бедния свещеник. Спомените го връщат към едно живописно селце в Кент — първата му енория, Обитателите на селото са преследвани от проклятие, а старата църква и гробището зад нея крият страховити тайни.
Преди години група тамплиери са били коварно подмамени и оставени да загинат в близкото тресавище.
Има ли нещо вярно в преданието, че загиналите рицари са носели със себе си легендарното съкровище на тамплиерите, изчезнало безследно след обявяването на ордена извън закона? Защо младите жени в селото са обречени на ранна смърт? Свещеникът е решен да извади на бял свят мрачната тайна — но на каква цена?
— Защо тогава има проклятие? Защо Романел и дядо ми Джордж са полудели?
Филип хвана ръката на стареца и я стисна. Той веднага беше харесал този възрастен благородник, този стар войник, който не се боеше да се изправи срещу французите, но беше ужасен, че красивата му снаха може да умре преждевременно.
— Точно в това е загадката, лорд Ричард — настоя Филип. — Както ви казах, всеки ден добри мъже, жени и дори деца умират заради нечия алчност. Но кралството не е пълно с призраци, които да търсят отмъщение. Не, през нощта, когато са измрели тамплиерите, се е случило и нещо друго. Не знам какво е било, но то непременно трябва да бъде поправено.
Лорд Ричард погледна свещеника и обхвана слабото му лице с ръце.
— Радвам се, че дойдохте тук, отче — каза меко той. — Вие ми вярвате. Знаете, че тук има нещо, което трябва да бъде победено. Смятам, че сте прав. — Той вдигна фенера над масата. — Погледнете масата.
Свещеникът приближи. На нея беше издълбана няколко пъти една и съща дума: „Изкупление! Изкупление! Изкупление!“
— Правил ли е някакви дарения? — попита Филип.
— Да — отвърна лорд Ричард. — През годината преди да умре написа завещанието си — в него няма нищо необичайно, освен богато дарение на Хоспиталиерите, друг орден от кръстоносци, в помощ на борбата им с неверниците. Той заплати добре и на свещеници от цял Кент, за да отслужат литургия за душите на онези, които е погубил. Раздаде пари на бедните…
— Но явно това не е било достатъчно — прекъсна го Филип. — Има ли още нещо, лорд Ричард?
Старият рицар поклати глава.
— Сега знаете колкото и аз — отвърна той. — Нито моят дядо, нито старият Романел са записали нещо. Как биха могли? Кралските пълномощници дошли в Скозби да търсят съкровището на тамплиерите. Отишли си с празни ръце, но представяте ли си какво можеше да стане, ако дядо ми или Романел бяха осъдени за това престъпление? Орденът на тамплиерите бил обявен извън закона. Цялата им собственост принадлежала на Короната. Дядо Джордж е щял да бъде обвинен в убийство, кражба и държавна измяна. Не само щеше да изгуби живота си, но цялото имущество на Монталт е щяло да бъде иззето в полза на Короната. Дядо ми е трябвало да мълчи.
— Лорд Ричард! Лорд Ричард! — извика Изолда от горния етаж. — За бога, какво правите там долу?
— Показвам на госта ни прекрасните си вина. — Старият рицар намигна на Филип. — Сега се качваме. — Той стисна рамото на Филип. — Разгадайте загадката — прошепна му. — Спасете ни всички, отче, и аз ще построя толкова църкви, колкото искате.
Малко по-късно Филип, Едмънд и Стивън си тръгнаха. Беше паднал мрак. Те отказаха предложението на лорда да преспят в имението, но с благодарност приеха двама слуги да вървят пред тях с факли.
Нощта беше студена, но по небето нямаше облаци и те скоро се оказаха пред свещеническия дом. Филип даде по монета на всеки от факлоносците. После заведоха конете си зад къщата, затвориха ги в конюшната и влязоха в къщата през малката задна врата. Рохейша и синът й си бяха отишли отдавна. Огънят в кухнята беше позагаснал, но подът беше чисто изметен и масата — подредена за закуска.
— Няма да има ранна литургия — обяви Филип. — Ще изчакаме хората да се върнат от работа сутринта. — Той потупа брат си по рамото. — Ще я отслужим заедно.
После седна на един стол пред огъня и само кимна, когато Едмънд промърмори, че е изморен. Той се ослушваше и чакаше някакъв звук или знак, но в къщата цареше тишина, нарушавана само от пращенето на дървата и шумът от стъпките на Едмънд по стълбите, отварянето и затварянето на вратата на спалнята му. Стивън се приближи и седна до него.
— Мислиш ли, че лорд Ричард ще подкрепи строежа на новата църква? — попита майсторът-строител.
— Да. Но, както знаеш, Стивън, тук се крие някаква загадка.
— Легенди — присмя се събеседникът му. — Бабини деветини. Ние сме учили в Кеймбридж. Аз не съм еретик. Вярвам в бога, ангелите му и царството небесно, но съм чувал много измислени истории за съкровищата на тамплиерите. Интересувам се повече от тухлите и катрана, от плановете за строежа на новата църква. Гледай да се погрижиш за енориашите си и да поддържаш добри отношения с лорд Ричард, но трябва да ковем желязото, докато е горещо. Нека утре отидем на Хай Маунт.