Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
Джак побърза да затвори папката и да излезе, сякаш вършеше нещо незаконно и се страхуваше да не би някой да го хване. Пък и вече май нямаше чак такова голямо желание да види Лори и да я разубеждава да промени решението си — не издържаше на толкова емоции. Не можеше да си позволи да се вживява във всяка семейна трагедия. Неговата му стигаше.
На първия етаж се сети за велосипедните си принадлежности, както и за самото колело. Махна на охраната от вечерната смяна, Майк Лестър, когато изнесе колелото си на рампата, след което стъпи на тротоара. Дъждът беше спрял и беше станало много по-студено от сутринта. Беше благодарен, че е с ръкавици, когато се метна на колелото и завъртя педалите по 30-а улица към Първо авеню.
В контраст със сутрешното си каране, Джак се наслаждаваше на следобедния слалом между колите, такситата и автобусите, докато се носеше на север, предизвиквайки трафика. Накрая пресече Медисън авеню, използвайки краткия път, за да позволи на кръвообращението си да облекчи четириглавите му мускули. Насочи се отново на север и натисна здраво педалите. В редките случаи, когато трябваше да спре на светофар, се запитваше между две бързи вдишвания на какво се дължи радостта от това надпрепускане с опасността. Чувствайки, че е свързано с нещата, за които не му се искаше да мисли, той се отказа от опитите си да разбере и просто се отдаде на преживяването.
На площад Гранд Арми Джак влезе в Сентръл Парк. Това беше любимата му част от пътуването. Беше студено, при издишване от устата му излизаха облачета пара и се стопяваха във въздуха; небето беше станало тъмно пурпурно, все още се виждаха и следи от яркочервено, което бързо се стопяваше зад назъбените върхове на сградите от двете страни на Сентръл Парк Уест.
Уличните лампи в парка бяха запалени и Джак се носеше между сферите светлина и бледите кръгове около тях. Сега се срещаха повече бегачи, отколкото сутринта и той намали. След 80-а улица броят на ентусиастите в анцузи започна рязко да намалява. Нощта вече бе обхванала цялото небе. И сякаш за да станат нещата по-лоши, на Джак му се стори, че разстоянието между лампите се увеличава. Както се бе стъмнило явно трябваше да намали скоростта почти до пешеходна, защото не виждаше къде кара и се налагаше да внимава за скрити препятствия.
След 90-а улица стана дори още по-тъмно, особено в хълмистата част, точно където бе почувствал такава бодрост и оживление тази сутрин. Съвсем обратното, сега го обхвана някакво неприятно предчувствие. Голите обезлистени дървета сякаш се надвесваха над пътеката. Вече не можеше да види сградите по протежение на Сентръл Парк Уест и като се изключат няколкото случайни, далечни клаксона на таксита, можеше да се каже, че се движи в огромна, отделена от света гора. Когато излезе на 106-а улица почувства облекчение. Натисна бутона за светофара и се запита кое беше провокирало така въображението му. Макар да не бе карал през парка от месеци, беше го правил достатъчно много пъти и не помнеше някога да му е въздействало по такъв начин. Беше направо абсурдно да не се страхува от безумния слалом, който правеше между колите, което наистина бе опасно, а да го прихваща, докато се движи в пустия парк. Като впечатлителен десетгодишен хлапак в нощта на Вси Светии.
Когато светофарът се смени, Джак пресече Сентръл Парк Уест и тръгна по 106-а. Скоро се появи кварталното баскетболно игрище. Беше осветено от редица мъгливи живачни лампи, които той бе платил. Всъщност, беше платил за преустройство на цялото игрище, като си мислеше, че така ще зарадва съкварталците си. За негова изненада, кварталният комитет го накара да обмисли преустройството на целия парк, включително алеята за малки деца, щом се кани да финансира баскетболната секция. Отне му само една нощ да се съгласи да направи цялата тази щуротия. В края на краищата, какво да прави с парите си? Оттогава бяха изминали шест години и Джак си бе върнал повече от успешно парите.
— Излязъл си да се поразкършиш, а, док? — извика един от играчите.
Имаше само петима мъже, всичките афроамериканци, които загряваха небрежно на далечния кош. От уважение към студа бяха навлекли модни одежди от по няколко ката в стил хип-хоп. Един от тях бе спрял при появата на Джак. Джак позна по гласа, че е Уорън; бяха се сближили с течение на времето. Уорън беше як, атлетичен и де факто бе тартор на местната банда.