Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Правилно, сър — кимна Кърт. — Тук сме, за да проверим дали е отстранено нарушението, констатирано при предишната ни инспекция. Става въпрос за един грил, монтиран в бюфета на приземния етаж. Но понеже тъй и тъй сме тук, бихме искали да извършим и една рутинна проверка на противопожарното оборудване — табла, маркучи, пожарогасители, детектори на дим и така нататък…
— Препоръките ви по отношение на грила бяха изпълнени веднага — отговори Уилсън. — Монтирахме филтър и уведомихме директно противопожарната служба…
— Бихме желали да прегледаме самия грил, просто за всеки случай — любезно, но твърдо отсече Кърт.
— Имате ли нещо против да ви придружи някой от подчинените ми? — попита с леко притеснение Уилсън. — В момента провеждам една среща, знаете…
— Няма проблем — кимна Кърт.
Пет минути по-късно към двамата се присъедини един мълчалив дългуч, облечен в комбинезона, който беше очаквал Кърт. Казваше се Реджи Симс и беше електротехник.
Първото нещо, което провериха, действително беше скарата в бюфета на долния етаж — Върху нея цвърчаха наденички и бургери, тъй като времето за обедна почивка наближаваше. На Кърт му бяха необходими точно две секунди, за да обяви филтъра в добро функционално състояние.
Общата проверка извършиха съвсем повърхностно, без да се формализират и без да настояват да видят всичко. Човекът от поддръжката с нищо не показа, че е озадачен. Нито пък проявяваше нетърпение да се върне обратно на работното си място.
— Вентилационната система? — изгледа го въпросително Кърт.
— Какво за нея? — сви рамене Реджи.
— Искам да й хвърлим едно око. Трябва да знаем как се изключва, за да изолираме отделни сектори от сградата в случай на нужда. Ако стане пожар можем да ограничим разпространението на дима. Къде е контролният панел?
— В машинното на третия етаж — отвърна Реджи.
— А общата климатична инсталация?
— Пак там.
— Тогава да вървим — кимна Кърт.
— Какво точно искате да видите? — попита механикът.
— Трябва да има детектори за дима както за потока на пресния въздух, така и за този, който е вече рециклиран — поясни Кърт. — Длъжни сме да установим, че те действително са монтирани, а при нужда — и да ги тестваме.
Реджи сви рамене и тръгна пред тях.
Нивото на шума в машинното отделение беше трудно за понасяне. Огромното помещение беше задръстено с най-различна машинария и многобройни електрически табла, от които се командваха гигантските бойлери, помпи и компресори. Във всички посоки се разпространяваха вентилационни тръби, дебели кабели и разноцветни жици. Малцина са хората, които можеха да си представят какво е необходимо за отоплението и охлаждането на сграда с размерите на Федерален билдинг „Джейкъб Джавитс“, за движението на асансьорите, а дори и за пътя на водата, която тече от крана на тридесет и втория етаж. Всичко това изисква огромно количество енергия, което се осигурява от цяла армия машини, работещи двадесет и четири часа в денонощието.
Главният въздухопровод беше толкова огромен, че изобщо не приличаше на такъв. Заемаше почти цяла стена в машинната зала, а веднага след нея се разклоняваше като вековно дърво. На определени разстояния се виждаха вратички във формата на корабни люкове.
Реджи потупа ламарината на едно от основните разклонения и обясни, че по него идва външният въздушен поток. Наложи му се да крещи, тъй като грохотът в залата беше оглушителен. Показалецът му сочеше точното място, на което външния въздух се смесваше с този, който вече циркулира в системата.
Направил няколко крачки към дъното на помещението, техникът спря и отново потупа широката тръба пред себе си.
— Тук са филтрите! — изкрещя той. — Коя част от тръбопровода искате да проверите?
— Онази, която следва веднага след филтрите — извика в отговор Кърт.
Реджи кимна, пристъпи към електрическото табло на стената и дръпна солидната гумирана дръжка на прекъсвача. Грохотът на машините в помещението намаля с една октава.
— Това е прекъсвачът за главния вентилатор — поясни дългучът, след което пристъпи към един от люковете и вдигна резетата му. — Това място е над него. При включен вентилатор засмукването е толкова силно, че люкът изобщо не може да се отвори.
Кърт предпазливо надникна в тъмната дупка. Свали фенерчето от колана си и побърза да натисне бутона. Насочи лъча в обратна посока, към филтрите. Стив направи опит да надникне през рамото му, но люкът беше прекалено тесен.
— Можете да влезете вътре, ако желаете — предложи Реджи.
Кърт се наведе и прекрачи металния праг. Лъчът на фенерчето пробяга по корпуса на филтъра. Стив надникна през люка, а Реджи отиде да изключи алармата, която сигнализираше за падането на налягането в системата.