Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Мислиш, че ни будалка, а? — изгледа го продължително Кърт. И на него му беше минала мисълта, че Юри спокойно може да ги зареже в момента, в който си направи шоуто в Сентрал Парк.
— С чужденците всичко е възможно — въздъхна Стив. — Особено когато си имаме работа с руснак. Тези хора са ни ненавиждали в продължение на цели седемдесет години!
— О, стига вече! — размаха ръце Кърт. — Според мен ставаш параноик. Юри не ни мрази, желанието му да ударим тази федерална сграда е съвсем искрено. Той мрази управниците ни не по-малко от нас, тъй като са отказали да му признаят образованието. Учил е повече от десет години, но трябва да кара такси. На негово място и аз щях да бъда ядосан…
— Но ние нямаме доказателства, че наистина е учил всичко това, което твърди — отбеляза Стив.
— Вярно — сви рамене Кърт. Това беше едно от нещата, които нямаше начин да проверят.
— Може би сега не е времето да говорим за това, но ни предстои да се изложим на значителен риск в тази сграда — рече с въздишка Стив. — Затова ми се иска да разполагаме с някакви доказателства, че Юри изпълнява своята част от сделката.
— Допускаш ли, че той никога не е работил в съветската индустрия за биологически оръжия? — втренчи се в него Кърт.
— Според мен е работил — поклати глава Стив. — Знае прекалено много за страничен човек, особено онези лични трагедии като смъртта на майка му. Но лично аз продължавам да се питам защо ЦРУ не е проявило интерес към него в момента, в който се е появил на територията на Щатите. Може би е бил помощен персонал и няма нищо общо с поточните линии, на които твърди, че е работил…
— Не, просто е пристигнал късно — отвърна Кърт. — Нали помниш, че ни разказа за двамата най-големи специалисти по биологичните оръжия, които избягали две години преди него? Те вероятно са разказали на ЦРУ всичко, което са искали да чуят, включително за случаите, при които СССР е нарушавал Договора за забрана на биологичните оръжия от 1972 година.
— Не твърдя противното — сви рамене Стив. — Само искам да видя някакво доказателство за това, което е свършил Юри…
— Миналата седмица каза, че е на път да тества антракса — подхвърли Кърт.
— Това ще ми бъде напълно достатъчно, стига да има някакъв резултат — кимна Стив.
— Мисля, че имаш право — призна след кратък размисъл Кърт. — Но това не ни пречи да осъществим набелязаната визита. Не рискуваме нищо, тъй като капитанът го няма…
— Добре — съгласи се Стив. — Нали имаме и копие от акта…
— Значи си „за“? — пожела да се осведоми Кърт.
— Твърдо — кимна приятелят му.
Влязоха един по един през въртящата се врата. Наложи се до почакат на опашка пред гишето на служителя с металотърсача. Началникът на охраната лично ги упъти към отдела по поддръжката на приземния етаж.
— Дотук добре — прошепна Стив.
— Спокойно — усмихна му се Кърт. — Няма и да усетиш кога сме приключили.
Вратата на отдела по поддръжка беше открехната. Кърт изпревари приятеля си и спря пред бюрото на секретарката.
— С какво мога да ви помогна? — попита дебеланата зад него, която се потеше въпреки климатичната инсталация.
Кърт разтвори портфейла си и показа значката си на лейтенант от противопожарната охрана. По принцип я носеше у себе си само в комплект с черна лента и парадна униформа — за погребението на някой отдавна пенсиониран колега.
— Противопожарна инспекция — сухо обяви той.
— Няма проблем — кимна секретарката. — Почакайте да повикам главния инженер.
Кърт я изчака да изчезне във вътрешните помещения и окуражително се усмихна на Стив:
— Всичко върви по план.
— Усещаш ли количеството въздух, което се движи тук? — попита онзи.
— Аха — разшири усмивката си Кърт.
Стив тържествено вдигна палец. Кърт кимна с глава. Прекрасно знаеше какво има предвид приятеля му — колкото повече въздух се върти във вътрешността на сградата, толкова по-лесно ще се разпространи вирусът.
Няколко минути по-късно се появи главният инженер — афро-американец на средна възраст, облечен в тъмен костюм, бяла риза и вратовръзка. Това накара Кърт леко да се стресне, тъй като очакваше някой с омазан комбинезон, от джоба на който стърчи топка конци. Стрелна с поглед приятеля си, но лицето на Стив запазваше безразличното си изражение.
— Добър ден, господа — любезно ги поздрави костюмираният негър. — Казвам се Дейвид Уилсън и съм на ваше разположение. Всъщност, посещението ви ме изненадва, тъй като за днес не е планирана противопожарна инспекция…