Пробуждането на Румоко [bg]

Ева, Ева…

Прости ми, любов моя. Как ми се иска по челото си да усетя твоята длан…

Как прекрасно е сребристото море! И вълните сини, зелени. И светлината. Колко е прекрасен света!

Прости ми…

— Кълве!

— Благодаря.

Подсякох. „Протей“ бавно се носеше по течението.

Всички сме смъртни. Но от тази мисъл не ми стана лесно.

Малко преди Рождество изпратих картичка на Дон Уелч.

Не ме питайте защо го направих.