Танцуващият с духове

От инженерна гледна точка бяха феномен. В хотела имаше брошура на тази тема. В нея се казваше, че били останки от римско светилище. В средата се намирал храмът на Юпитер, колосална постройка върху толкова широк и дълбок фундамент, че погълнал повече камък от Голямата пирамида в Гиза. Сега тънеше в развалини. Петдесет колони се търкаляха в тревата като сечище на каменна гора.

Римляните го наричали Хелиополис — града на слънцето. Според брошурата именно тук, на търговския маршрут между Дамаск и Тир, апостол Павел видял светлината и чул гласа на Исус. Човек би помислил, че ще има паметна плоча или нещо подобно, но нямаше. Само евтин афиш на един телефонен стълб рекламираше летния музикален фестивал, който се провеждал ежегодно сред руините. Тази година — Бьорк и Стинг.

Складът, където Уилсън киснеше и мечтаеше за цигара, беше паянтова конструкция от сглобяеми елементи с изпочупени прозорци и ръждясващи спойки. Построен бе далеч от пътя върху един акър асфалт. Вътре беше студено, освен около местата, където работеха заварчиците.

Тук имаше един тон хашиш — качествена стока, отглеждана при местни условия под чадъра на Хакимовите контакти в Министерството на отбраната. Дори и с конвейер подготовката на стоката за транспортиране отнемаше време. Всяка „ръка“ тежеше по половин килограм и трябваше да бъде пакетирана така, че да убегне на митническите проверки. Слагаха стоката в малки найлонови пликове, които след това обтриваха с гъба, напоена в бензин.

След това други работници ги товареха на колички и ги изтегляха в отсрещния край на склада, където почистените пликове се преместваха един по един в метални кутии с дебели стени и размери тринайсет на осемнайсет сантиметра. По-нататък кутиите отиваха в друго помещение, където ги обтриваха с бензин и ги слагаха в по-големи кутии. Пълнеха с разтопен восък по-големите кутии и запояваха капаците им. Следваше последно потапяне в кофите с бензин, после нареждаха кутиите на дъното на трийсетлитрови барабани. После превозваха с мотокари барабаните до голямо помещение в дъното на склада и слагаха на всеки фалшиво дъно точно над хашиша. След това барабаните се допълваха с нарова меласа и се запечатваха. Накрая с шаблон и цветен спрей се полагаше надпис „MELASSE DE LIBAN“.