Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Д’Анкония се замисли.
— Ами ако я регистрираме в Панама?
Бърк се усмихна.
— Е, може и в Панама. Или на Вануату. Има поне двайсетина подобни места, където с радост ще ви вземат парите, ще ви отворят банкова сметка и прочие. Само че всички те не вдъхват доверие, имат лоша слава и са под наблюдение. Остров Ман, от друга страна, е в Европа. И макар да не е официално британска територия, е под шапката на Великобритания. Ако разбирате какво имам предвид.
Д’Анкония замълча. Явно осмисляше информацията.
— Добре. Нека бъде Ман тогава.
Бърк взе химикалка и се наведе напред.
— Ще ми трябват някои данни… и чек за хиляда и триста евро.
— В брой става ли?
— Става.
— И какво ще получа срещу тях?
— Ще получите корпорация с ограничена отговорност, регистрирана на остров Ман с всички произтичащи от това защити. Ще получите регистриран агент в Дъблин — това сме ние — и безсрочен депозит с петстотин евро по сметката.
Д’Анкония изглеждаше доволен.
— В коя банка?
— „Кадоган“. — Произнесе го по британски — „Кадагин“.
— Която е… къде?
— На остров Джърси — обясни Бърк.
— А той е? Британски?
Бърк сви рамене.
— Толкова, колкото и остров Ман.
Д’Анкония се ухили.
— Трябва да попълним документацията — каза Бърк. — Сертификати за акции, устав, списък на материално отговорните лица…
— Материално… какво?
— Имена на хартия — обясни Бърк. — При регистрацията на фирмата ще бъдат вписани като нейни директори.
— Това го разбирам, но в реалния живот — кои са те?
Досега никой не му беше задавал този въпрос.
— Имате предвид с какво се занимават освен с това да са „имена“?
Д’Анкония кимна.
— Ами с много неща. Да си „име“ е нещо като страничен доход. Един вид допълнителна облага от факта, че си гражданин на остров Ман. — Бърк посочи един от пръснатите по плота документи. — Да вземем Аманда Грийн например. Доста интересна жена. Умна. Вдовица…
Д’Анкония махна с ръка да го прекъсне.
— Да, да, сигурен съм, че историята е интересна — каза той. — С други думи, на тази жена й плащат, за да й използват името, така ли?
За миг Бърк онемя. Грубата откровеност на Д’Анкония го изненада — почти като да откриеш петънце върху полиран диамант.
— Точно така — каза накрая той. — Вписват я като директор, а корпорацията й плаща сто евро за услугата.
— Всяка година?
— Не — отвърна Бърк. — Еднократна такса.
Д’Анкония кимна замислено.
— И какво знае въпросната жена за корпорацията?
— Само името й. Което ми напомня, че трябва да посочите някакво. Може да се окаже, че вече е заето, но ще си опитаме късмета.
Д’Анкония свъси вежди.
— Мислех си за… „Туентиет-Сенчъри Мотор Къмпъни“. Става ли?
— Ще пробвам — обеща Бърк и си записа името на лепящо листче. — „Туентиет-Сенчъри Мотор Къмпъни“, нали? С тиренце?
— Да.
— Звучи малко архаично, не мислите ли?
Д’Анкония сви рамене.
— Е, няма значение всъщност — каза Бърк. — Половината от фирмите, които регистрираме, са с неутрални имена, които не дават представа за предмета на дейност. Като „Корпорация 212“ или АВХ.
Д’Анкония се замисли отново, после попита:
— Споменахте за някаква декларация?
— Да. Декларацията гласи, че компанията е новосъздадена и че директорите нямат претенции върху активите й. И няма да имат такива, ако бъдат уволнени. А тях винаги ги уволняват. При регистрацията ще получите молбите им за оставка, подписани и без дата.
— Ами банковата сметка? Могат ли директорите…
Бърк поклати глава.
— Не. Вие сте единственият наредител. Което ми напомня, че ще ми е нужен паспортът ви.
— Паспортът ми?
— За банката.
— Какво общо има банката?
— Трябва да знаят кой сте, за да ви открият сметка — обясни Бърк. — Иначе някой може да влезе от улицата, да се представи за вас… в банката трябва да са сигурни. Така е по-добре за вас, повярвайте ми.
Д’Анкония извади паспорт от вътрешния джоб на палтото си и го плъзна по плота.
Цветовете учудиха Бърк. Синьо и златно. „Чилиец?“
— Бързо ще стане.
Бърк отиде при ксерокса в ъгъла и го включи. Копира страницата със снимката и данните. После отгърна на страницата с адреса за спешна връзка, където беше вписан адрес в Сантяго, и копира и нея.