Мъглите на Авалон (Том 2)

Моргана, коленичила на мястото си, мислеше: „Та те са били ясновидци, но не са го знаели, а и не са пожелали да узнаят — на тях Дарбата им е послужила само за доказателство, че техният Бог е по-велик от всички други.“ Сега свещеникът говореше за свършека на света, когато всички щели да имат пророчески видения, и Моргана се зачуди дали някой от събраните тук християни знае колко често срещана е Дарбата? Всъщност всеки, който докаже, че използва Дарбата си само както е редно, би могъл да бъде обучен да я ползва. Само че това не включваше правенето на панаирджийски чудеса, за да удивиш тълпата! Друидите ползваха Дарбата, за да вършат добро — всеки поотделно, а не да събират зяпачи!

Когато верующите запристъпваха към олтара, за да се причестят с хляба и виното, Моргана поклати глава и отстъпи, въпреки че Гуенхвифар опита да я дръпне със себе си. Тя не беше християнка и нямаше да се преструва, че такава.

После започна церемонията по посвещаването — отвън, пред църквата Моргана видя как Ланселет извади меча си, докосна с него Гарет по рамото и каза тържествено със силния си, мелодичен глас:

— Стани, Гарет, рицарю на крал Артур, и бъди брат на всички нас, които сме тук, на всеки рицар от нашето братство. Не забравяй винаги да защищаваш своя крал, да живееш в мир с всички негови рицари и с всички миролюбиви хора, откъдето и да са те. Но помни също, че винаги трябва да се сражаващ срещу злото, и да бъдеш застъпник на всички, които имат нужда от твоята помощ.

В спомените си Моргана видя Артур, когато Повелителката на езерото му връчи Екскалибур. Хвърли поглед към него и се зачуди дали и той си спомня същото, и дали това не е същинската причина той да създаде този тържествен церемониал, с който младите мъже даваха клетва за вярност на краля си и ставаха рицари — ритуал, който всеки щеше да помни през целия си живот. Може би в крайна сметка това не бе гавра с великите мистерии, а по-скоро опит да бъдат съхранени по някакъв начин? Но защо всичко трябва да бъде свързано с църквата? Може би ще настане ден, когато Артур няма да допуска до този ритуал никой, който не е убеден християнин? На службата Гарет и неговият братовчед и покровител Ланселет първи получиха причастие, дори преди краля. Нима християнският ритуал не превръщаше приемането в рицарския орден в нещо свещено, в част от църковните тайнства? Но всъщност Ланселет нямаше право да посвещава в тайнство — той самият не познаваше мистериите достатъчно, та да ги предава другиму. Наистина, какво бе това — опорочаване на древните мистерии или искрен опит те да бъдат доближени до душите и сърцата на всички в този двор? Моргана не намери отговор на въпроса си.