Мъглите на Авалон (Том 2)

— Трябва да слизаме — каза Гуенхвифар, докато завързваше джобовете си и голямата връзка ключове на колана. Изглеждаше много красива и достолепна с короната от плитки на главата си и шафраненожълтата рокля. Роклята на Илейн беше боядисана в зелено, а на Моргана — в червено. Заслизаха надолу по стълбите и се упътиха към църквата, където се събираше целият кралски двор. Гауейн поздрави Моргана и се поклони на кралицата. Зад него Моргана видя друг рицар, който й се стори познат. Смръщи чело, опитвайки се да си припомни къде го беше виждала преди — човекът бе набит, висок и с голяма руса брада — приличаше на саксонец или на северняк. Да, сега си спомни, това бе Балин, завареният брат на Балан. Моргана хладно отмери поклон. Балин бе тесногръд и ограничен глупак, но все пак бе свързан по силата на осиновяването с Вивиан, нейната най-близка и скъпа роднина, а тези връзки бяха свещени.

— Поздрав, сър Балин.

Той се намръщи, но не наруши правилата на доброто поведение. Беше облечен в излиняла и раздърпана връхна дреха — очевидно идваше отдалеч и не бе имал още време да се преоблече и освежи.

— На литургията ли отиваш, лейди Моргана? Нима си се отрекла от демоните на Авалон? Нима си се отказала от това свърталище на адови изчадия и си приела нашия Господ, Христа Спасителя?

Моргана се засегна, но не го показа с нищо. Вместо това се усмихна леко и заяви:

— Отивам на църква, за да видя ръкополагането на братовчед си Гарет. Както се бе надявала, успя да отклони темата.

— Малкото братче на Гауейн — каза в отговор Балин. — Балан и аз не го познавахме толкова добре, колкото по-големите. Трудно е да си го представя като мъж — винаги си го представям като онова малко момченце, което подплаши конете на сватбата на Артур и заради него Галахад едва не се преби.

Моргана си каза, че набожният Балин никога не би приел да назове Ланселет с друго име, освен това, което му е било дадено при раждането. Балин се поклони отново и влезе в църквата; Моргана, която влезе след него, редом с Гуенхвифар, продължи да го наблюдава, смътно обезпокоена. В очите на този човек тлееше фанатичен блясък — наистина беше по-добре, че Вивиан не се появи. Вярно, двамата й сина — Ланселет и Балан — бяха тук, и биха съумели да предотвратят някоя по-сериозна неприятност.

Църквата бе украсена с цветя, на гигантски цветя приличаха и насъбралите се в нея хора, нагиздени в празничните си дрехи. Гарет беше облечен в одежди от чисто бял лен, а коленичилият редом с него Ланселет бе изцяло в кървавочервено — невероятно красив и много сериозен. Сравнението между двамата веднага се натрапи в мисълта на Моргана: Гарет — щастлив и с чисто сърце, ликуващ заради предстоящото посвещаване, и Ланселет — скръбен измъчен. Все пак, докато слушаше коленичил как свещеникът четеше историята за Петдесетница, той изглеждаше напълно спокоен, съвсем различен от изтерзания мъж, който откри душата си пред нея.

… И когато денят Петдесетница завършил, те всички се събрали на едно място; тогава от небето се извил вихър, който изпълнил цялата сграда, където били те. Явили се огнени езици, които докоснали всекиго поотделно — и така всеки бил осенен от Светия дух, и те започнали да говорят на други езици, внушени им от Него. По това време в Йерусалим живеели евреи от всички краища на света; те се стекли на мястото поради силния шум и много се почудили, защото видели, че всеки един от тези хора говорел на езика на някой от тях. Помислили, че губят разума си, и си казвали един на друг: „Вижте — нима тези хора не са галилеяни? Как тогава всеки един от нас ги чува как говорят на родния му език? Ние сме парти, меди и еламити, някои от нас идват от Месопотамия, други от Юдея и Кападокия, от Азия, Фригия и Памфилия, трети чак от Рим — сред нас има евреи, но и араби, и критяни. Как става тъй, че всеки от тях говори на езика на някой от нас?“ Чудели се и не разбирали, и се питали: „Какво ли означава това?“ Други пък се подбивали и казвали: „Тези хора са пили от сладкото младо вино още от сутринта“. Тогава апостол Петър издигнал глас и рекъл: „Народе юдейски, слушай думите ми; тези хора не са пияни, както вие си мислите — защото е още утро, а става тъй, както е писал пророк Иаил:“ „Казва Бог — в последния ден на света ще слезе Моят Дух във всяка плът и всички ваши дъщери ще станат пророчици, видения ще се явяват пред младите мъже, а старите ще сънуват пророчески сънища“.