Арлекин

Ако това беше стръв, нямаше да се хвана. Ако беше проява на недискретност, щяха да последват и други. Реших, че е време да тръгвам.

— Разбери, Валери, неприятно ми е, но трябва да тръгвам. Моят президент пристигна днес следобед. Трябва да се преоблека и да вечерям с него в осем. Което все пак ми позволява да те изпратя до вас, ако желаеш.

— Благодаря, но ще остана още малко.

— До утре тогава.

— Ще те чакам. Приятна вечер, Пол!

Завърши с усмивка и докосване с ръка. Платих сметката и отнесох едно на Гъли, който беше на пианото. Той още свиреше с лявата си ръка, когато вдигна чашата за поздрав.

— Наздраве, приятел! Ще останеш още малко, нали?

— Ще поостана, Гъли. Грижи се за дамата вместо мен.

— Кълна се в честта си, сър! Приятна вечер!

Когато пристигнах за вечерята в „Салвадор“, заварих Арлекин и Джули весели и отпочинали. Арлекин проспал по-голямата част от пътуването. Бузите му бяха порозовели. Беше неспокоен и нетърпелив да чуе доклада ми, но Джули бе категорична, че докато се храним, няма да говорим за работа, а след това ще ни остави сами — при положение, че изпратя Арлекин да си легне преди полунощ. Намерих уговорката за чудесна. Нямах желание да представям Арон Богданович по време на котлетите по френски, а имаше и деликатни въпроси, които исках да уредя лично с Арлекин. Докладвах му, докато пиехме кафето. Той ме изслуша мълчаливо, след което ме заразпитва подробно.

— Значи имаме две успоредни разследвания: едното от „Лихтман Уелс“, което ще следва обичайната линия, и другото от Арон Богданович, което би могло да включи незаконни действия и насилие. Така ли?

— Да.

— А междувременно ще имаме нещастен персонал, който трябва да бъде успокоен и да остане лоялен?

— Това е твоя работа, Джордж. Тя не може да бъде свършена от заместник.

— А отвън е Янко, който ни притиска да вземем решение в срок от шейсет дни?

— Вероятно по-малко. Очаква да говори с теб веднага щом състоянието позволи.

— Вече съм добре. Ще му се обадя след един-два дни.

— Защо не го накараш да се поизпоти малко?

— Защото не той се поти, Пол, а ние. Това не ми харесва. Сега каква е останалата част от стратегията?

— Нека изясним какво ни предстои най-напред.

„Лихтман Уелс“ проучват компютърните измами. Това е защита, за да оневини теб и банката. Арон Богданович проучва Янко. Това е нападение, за да свърже него и компанията му с измамите и да го дискредитира.

— Но това не е достатъчно, нали?

— Да. Толкова успях да свърша за четиридесет и осем часа; но аз съм само пълномощник, а не принципал.14

— Тогава още един въпрос. Янко иска да купи банка. Защо е избрал нашата? Защо не Херман Волф или Ласло Хорват, при положение, че и двамата са готови да продават?

— „Арлекин и Сие“ е по-стара и по-консервативна институция. Имаме повече филиали — Лондон, Париж, Хамбург, Ню Йорк, Буенос Айрес, Рио, Лисабон, Мексико Сити.