Арлекин

— Това е един благовиден претекст, разбира се. Трябва да сте глупак, за да го приемете изцяло. Но дори в нашата джунгла се нуждаем от капка разум, за да оправдаем това, което вършим. Сега позволете да ви оставя телефонните номера и името на нашата пътническа агенция.

Когато той си отиде, Такеши го охарактеризира с едно-единствено изречение, което остана в съзнанието ми:

— Този човек, сър, той спи в гроб.

Централата на „Криейтив Системс Инкорпорейтид“ заемаше шест етажа от стъклено-алуминиев небостъргач на Парк авеню. Три етажа, охранявани от въоръжени пазачи, бяха пълни с лъскава електронноизчислителна техника, а два — с редици от бели стаи, където сериозни млади мъже се движеха сред тълпи от секретарки. Шестият етаж бе лично владение на Базил Янко — свещено място, облицовано с ламперия от екзотична дървесина, с меки килими, в които стъпките заглъхваха, скъпи картини и предмети на изкуството. В приемната се разпореждаха важна дама на средна възраст и двама души от охраната: единият съпровождаше посетителите през потъналите в тишина коридори, докато другият стоеше нащрек, готов да прогони всеки натрапник.

Когато пристигнах, беше единадесет без две. Охраната провери името ми в напечатан на машина списък; дамата съобщи за мен по интеркома и ме помоли да седна. Точно в единадесет на таблото светна червена лампичка; дамата даде знак на единия от охраната, който ме съпроводи до светая светих — продълговата стая, в която зад огромно бюро в стил „Бул“12, на което нямаше и лист хартия, седеше Базил Янко. Охраната се оттегли, вратата се затвори и аз прекосих огромния килим, за да поема студената ръка на собственика на кабинета.

Той беше рязък, както обикновено, но ме възнагради с усмивка и се поинтересува как съм.

— Надявам се, че си отпочинахте, мистър Дезмънд.

— Да, благодаря.

— А Джордж Арлекин?

— Изписан е от болницата. Днес го очаквам да пристигне в Ню Йорк. Бях против, но той настоя. Но ще остане под лекарски контрол за известно време.

— Съжалявам, че чувам това. Взе ли някакво решение относно моето предложение?

— Да. Помоли ме да ви предам, че е готов да започна преговори веднага щом състоянието му позволи да се ангажира в делови разговори.

— И кога би могло да стане това?

— Скоро, надявам се. Това е въпрос, който лекарите тук, в Ню Йорк, ще решат.

— Разбира се. А дотогава предполагам, че вие и аз ще можем да подготвим основата за преговорите.

— Арлекин ми даде указания.

— Които са?

— Той не е готов да се ангажира в каквито и да било преговори, докато върху репутацията му е хвърлена сянка. Нареди ми да организирам пълно разследване на компютърните престъпления, като използвам независима организация.

— Избрахте ли някоя?

— „Лихтман Уелс“. Първата ми среща с тях ще се състои днес следобед.