Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
— Ти си Ахеос — заяви то.
— Да.
В белите й очи се четеше странна смесица от ужас и изгарящо любопитство.
— Скририте искат да се явиш пред тях. Трябва да тръгнеш с мен. Веднага.
— Винаги си създавал проблеми, още като момче — каза напевно скрирът, докато крачеше бавно в пълния мрак на кабинета си. В него имаше четири тесни катедри от дялан камък, а върху всяка — разтворена книга. Тя спря пред една от тях и се загледа разсеяно в страниците. После внезапно обърна глава и прикова с поглед Ахеос точно когато той прехвърляше тежестта си от единия на другия крак. — Все задаваше нежелани въпроси, пренебрегваше възложените ти задачи, а старанието ти в усвояването на великите изкуства търпеше критика. Нещо повече, определено ти липсваше ясна преценка в подбора на приятели. А сега виждам, че вкусовете ти са се променили, но не към по-добро. Защото сега, освен Омразния враг, си ни довел и оси.
— Оси отцепници — уточни Ахеос.
Лицето й запази презрителното си изражение.
— Самият ти дойде да ни предупредиш за тази раса, а сега ги водиш да шпионират залите ни. Не е за вярване, че всеки път, когато се върнеш тук, си плачеш за прогонване. Сякаш това ти носи перверзна наслада. Повярвай ми, прогонването е най-малкото, което заслужаваш.
— Трябва да ми помогнете — каза Ахеос.
— Нямаш право да искаш помощ — сопна се тя. — В предишната ти безумна мисия загинаха немалко от нашите, нищо че бяха глупци, които се вързаха на приказките ти. И защо? За да разрушите някаква машина на Омразния враг. А сега Източната империя държи града на нашите врагове и събира флотилия летала. Войниците им идват насам, Ахеос.
— Аз… — Устата му изведнъж пресъхна. — Нямах представа, че вече са…
— О, за тях това е дребна кампания — каза отровно скрирът. — Колкото да си убият времето през зимата и да не им скучаят войниците. Колко му е да пратят насам летящите си кораби и да установят владичеството си над банда планински диваци?
— Какво ще правите?
— Каквото сме правили винаги. Ще вардим знанията си от бурята, ще търсим пролуки в мисленето на врага и ще дирим убежище в мрака. Не ни мери с кривите си мерки, Ахеос. Мистерите имат дълга ръка и ние вече намерихме пътечка към оцеляването.
— Каква? Кажете ми!
— Нищо няма да ти кажа — отвърна троснато тя. — Ти изгуби доверието ни, Ахеос. Уж си син на Тарн, а верността ти виси на косъм. Когато дойде тук последния път, беше опетнен; сега си прогнил целият, заразен от прегръдките си с врага.
Ахеос преглътна; надяваше се, че последното е просто случаен подбор на изразни средства, макар да знаеше, че не е така.
— Защо дойде тук, Ахеос? — попита раздразнено скрирът.
— Трябва да ми помогнете — повтори той. — Важно е. Мислете за мен каквото искате, но трябва да ми помогнете. Сигурно знаете, че даракионската Кутия на сенките е намерена и освободена. Не вярвам това да е убягнало от вниманието ви.
— Усетих промяната — призна тя и се уви по-плътно в робата си, сякаш внезапно са я побили тръпки.
— Аз ще я върна — каза простичко той. — Била е открадната по поръчка на осите, но сега е в неизвестност. Ще я намеря и после…
— Какво после? — Тя тръгна към него, погледът й беше изгарящ. — Къде ще я занесеш, Ахеос? Изобщо задавал ли си си този въпрос? Ще я дадеш на Омразния враг, който да впрегне мощта й в прокълнатите си машини? Ще допуснеш да попадне в ръцете на Империята и да научи осите на жестокост, която дори те не познават? Или какво, ще я връчиш на паякородните лордове и дами, които да я използват като поредната пионка в безкрайните си игри? Или ще я върнеш на богомолките и така ще съкрушиш духа им от скръб по изгубените предци? — Стоеше на сантиметри от него и го изгаряше с поглед. — Или ще я донесеш тук?
— Аз… мислил съм за това…
— Не, не си. — Костеливата й ръка го сграбчи за яката. — Дали да не я затворим в мрака тук, Ахеос? Да остане наша тайна, така че никой да не сложи ръка върху развалата й? — А после изведнъж се усмихна и усмивката й го сряза като лед. — И щом ти можеш да проследиш кутията из целите Равнини, сега, когато силата й е разбудена, колцина от нашия народ ще останат глухи за повика й, туптящ като живо сърце в недрата на собствената ни планина? Кой послушник, провиждащ или скрир дори не би усетил копнеж по силата, затворена в нея, копнеж, който ще расте неусетно, ще задуши свободната им воля и ще ги подлуди от амбиция? Донесеш ли я тук, кутията ще ни превърне в същите умопомрачени отцепници, които унищожиха Даракион преди петстотин години. Донесеш ли я тук, ще ни заразиш с тяхната лудост.