Мирис на пари
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Гуркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мирис на пари». Краткое содержание книги:
Шерман тежко стана, намери в тефтерчето си домашния телефон на Дорей и набра номера.
— На кого се обаждаш? — викна Мери.
— На Дорей. Може би има новини за мен.
Дорей спеше, когато звънна телефонът.
— Вие ли сте, Дорей?
Като чу гласа на Шерман, той мигновено отхвърли остатъците от съня.
— Да… Пристигнахте ли?
— Да. А при вас има ли някакви новини?
— Добри и лоши. Нека бъдем внимателни, телефонът вероятно се подслушва. Помните ли чичко Джо?
— Разбира се… — Шерман трепна. — Какво за него?
— Неговият племенник се е заинтересувал от работата. Кейн са го познали на Орли. Племенникът на Джо знае за моята среща с Кейн.
Шерман беше зашеметен. Мери се приближи.
— Какво се е случило, Хенри?
Той с жест я спря.
— Те знаят ли за филма?
— Не мисля, но са любопитни. Моят човек е предупреден.
— Да, добре, продължавайте… Има ли още нещо?
— Моят човек лети за Хармиш. Той тръгва сутринта.
— За Хармиш?… В Германия?
— Да. Човекът, от когото вие се интересувате, се е настанил в Алпенхофе.
— Вашият човек ще може ли да уреди работата?
— Ако той не може, не може никой.
— Това не ме утешава, но се надявам, че трябва да приема такова положение. Разчитам на вас.
— Всичко, което е по силите ми — сухо отвърна Дорей, обиден от очевидното недоверие на Шерман. — Ще ви позвъня по-късно.
Шерман бавно остави слушалката и се обърна към Мери.
— Руският агент ме е познал в Орли. Сега в играта се включват Съветите.
— Тоест искаш да кажеш, че те знаят за тези ужасни филми?
— Не още, но са се заинтересували. Този Гирланд разбрал, че Джилиан е в Хармиш, в Алпенхофе.
— В Хармиш? И какво прави там?
— Откъде да знам! — нервно подхвърли Шерман. — Гирланд се отправя натам.
Мери удари с юмручето си по облегалката на канапето.
— Но какво може да направи той? О, Господи! Бих предпочела да узная, че тя е мъртва, тази подла твар.
Шерман за миг се забави и каза:
— Искам да знаеш, Мери. Срещнах в Париж Радниц. Той, разбира се, ме позна.
— Радниц? Теб?
— Да, случайно. Аз му разказах…
— Какво? Ти си му разказал за Джилиан и за тези долни филми?
— Не можех да не му разкажа.
— Хенри — простена Мери, — не е трябвало да му разказваш. Той мисли само за този контракт. Сега може да те шантажира!
— Това е глупаво, разбери — много спокойно отговори Шерман. — Радниц може да се надява на контракт, в случай че аз стана президент. Готов е да ми помогне.
Той си наля уиски и седна до жена си. Тя го гледаше със страх.
— Радниц? Да помогне на теб? — изквича тя. — Ти мислиш, че този човек може на някого да помогне?
— Мери… Преди пет минути ти каза, че би предпочела да узнаеш, че Джилиан е мъртва… Сериозно ли говореше?
Тя с вътрешностите си чувстваше важността на въпроса. Като че ли се беше вкаменила, беше се превърнала в лед, в мълчание. Накрая прошепна:
— Ако тя умре, ти ще станеш президент на САЩ. Ако тя остане жива, ще те шантажира и ти никога… Да, струва ми се, бих предпочела да узная, че тя е мъртва…
Шерман си беше вплел ръцете, не смееше да вдигне очи и да погледне жена си.
— Радниц каза същото. Той ме увери, че може да нагласи всичко това… Аз… аз му казах, че преди това бих искал да се посъветвам с теб… Ако ти си съгласна, аз трябва да му съобщя къде се намира тя. Той, разбира се, и сам знае. Той знае всичко. Но ако аз му кажа, че тя е в Алпенхофе, той ще разбере, че аз съм съгласен и ще започне да действа.
Мери се притисна до него, очите й блестяха.
— Ами какво чакаш? Ние толкова се борихме, толкова сили отдадохме, и ето сега целият ни живот може да бъде стъпкан от това добиче, което ни ненавижда! Обади се на Радниц!
Шерман с треперещи ръце прекара длани по влажното си от пот лице.
— Това е нашата дъщеря, Мери…
— Обади се!
Те дълго се гледаха един друг в очите. Пръв не издържа Шерман.
— Не. Не можем да направим това, Мери! Това е немислимо.
— А руснаците? Ако те узнаят кое и кой? Не, ние не можем да й позволим да разруши нашия живот. Тя трябва да замълчи веднъж завинаги.
Шерман безсилно поклати глава.
— Нека почакаме поне докато Гирланд я намери. Може би ще успеем да я укротим… Отивам да спя — каза той, ставайки.