Пробуждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пробуждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Воинът…
Чувството за дълг изпълва мислите на Вен. Той трябва да служи като връзка на хората с атлантите във войната срещу вампирите. Неговото оръжие е мечът, а не дипломацията. Но когато е на мисия, за да открие „Сърцето на нереидата“ — рубин с безмерна сила — ще му е нужна всяка частица самоконтрол, която притежава, за да устои на силния копнеж към красивата вещица, избрана да работи с него.
И вещицата…
Сърцето на Ерин е изпълнено с желание за мъст. Тя живее единствено за шанса да отмъсти на онези, които са убили семейството й. Сега Ерин ще трябва да се съюзи с легендарния атлантски воин, чието тъмно желание заплашва да срине всички бариери, които е издигнала пред чувствата… и сърцето си. Уловени в капана на променящите се съюзи, колко дълго ще могат Вен и Ерин да устоят на пробудената страст помежду им?
Тя прие стола, прие кафето, но решително отблъсна съчувствието му.
— Да. Трагедията. Ако тази дума — или някоя друга — може да опише нощта, в която Калигула уби майка ми и сестрите ми.
Алексий удари юмрук в стената и тя се сепна от звука.
— Той има да отговаря за много неща, прекалено много майки и сестри са загинали от неговата ръка — изръмжа той.
Вен не каза нищо, просто клекна пред нея.
— Ние ще отмъстим за твоята загуба, Ерин Конърс. Най-тържествено се заклевам. Ще отсечем главата му и ще напоим земята там, където костите му се разложат в слуз, каквато е и собствената му душа.
Тя се вгледа в очите на Вен и се зачуди, кога бе станала жена, която искаше да се изправи и да аплодира идеята за кръвопролитие. Запита се как би реагирала, когато види мрачния призрак на смъртта в очите на скъпата си сестра.
Тя се протегна да докосне лицето му и изумрудите върху пръстите й я призоваха със съблазнителния зов на сирените. Ерин издърпа ръката си обратно, защото все още не бе готова да тества теорията си, че реакцията й към него предишната вечер е била чиста случайност.
Поне не и в стая пълна с други воини.
— Има нещо, което трябва да знаете — каза тя, хващайки чашата си с две ръце. — Има… слухове… че Калигула е превърнал сестра ми във вампир. Това може да има нещо общо с извратената причина, заради която ме преследва. Аз… може да се наложи да се изправя срещу Диърдри, когато го намерим и не съм сигурна дали ще мога да понеса да я видя наранена.
— Тя може да е добър вампир? — предположи Денал, но въпреки думите в гласа му личеше съмнение.
Джъстис изсумтя.
— Не съществува такова нещо. Нищо ли не ти доказаха последните десетилетия? Вече не се задоволяват да се крият из сенките, сега се разхождат на открито. С помощта на жалките хора, които едва ли не обявиха сезона за лов на човеци за открит.
Презрението в гласа му я ядоса.
— Не ни съди, атланте. Последният път, когато проверих, не само вампирите се криеха из сенките. В новините не се споменава нищо за раса на атланти супер воини, които помагат на човечеството, нали?
Преди той да успее да отговори, от коридора се чу звук от разбиване на нещо или някой през стъкло. В рамките на секунда и четиримата воини се втурнаха към вратата.
— Стой тук — извика Вен през рамо, докато бягаше.
Глава 6
Джъстис стигна първи до вратата, изваждайки меча си по пътя, но Вен бе точно зад него. Навеждайки се ниско, той нахлу в коридора заедно с Джъстис, готов за шейпшифтъри, човешки слуги на Калигула и за почти всичко друго.
За всичко, но не и за това, което лежеше на десетина метра пред него. Той спря толкова рязко, че Алексий се блъсна в гърба му.
— Следващият път предупреждавай — озъби се Алексий — Какво има?
— Не знам. Мисля, че може да е бомба — Вен се изненада от това колко спокойно прозвуча гласът му, предвид обстоятелствата. Дървената кутия, в която беше това… нещо, се бе разцепила от силата на удара. Той погледна нагоре за потвърждение, че звукът от счупване на стъкло бе дошъл от прозореца на покрива.
— Няма начин този метален контейнер да е бомба. Иначе щеше да избухне при удара — отбеляза Джъстис.
— Така ли? Тогава ти иди да провериш. Може да са направили някакъв магически щит около нея. Бих проверил от другата страна за мигащи червени цифри, които са започнали обратно броене — каза Вен, изчислявайки шансовете им за оцеляване от слаби до няма-никакъв-шибан-начин.
… 38, 37, 36…
— Остават секунди, не минути и нямаме време да обезвредим бомбата, дори ако Кристоф беше тук — каза Вен. — Трябва да изчезваме.
— Ами ако изсипем вода върху нея? — попита Денал. — Направо да я удавим?
Премигващите числа сякаш им се присмиваха.
… 28, 27, 26, 25…
— Откъде да знам, по дяволите? Най-вероятно тогава ще имаме мокра бомба — каза Вен.
— Навън! Веднага!
Той вече се обръщаше, за да изтича до кухнята и да измъкне Ерин навън, когато чу ясния й глас да пее монотонно на език подобен на латински. Докато тя вървеше надолу по коридора към тях, той започна да вика.
— Това е бомба, трябва да се разкараме от тук. — Вен се затича към нея и се сблъска с невидима сила, която го оттласна назад към стената.