Професионалистът

Прекара следващите няколко часа, гледайки стари филми в стаята си, преди да се измъкне по стълбите в полунощ. „Галахър“ бе само на неколкостотин метра надолу по пътя и когато Тара влезе, видя Лайм да я чака до бара. Тя не бе изненадана от факта, че той работи като сервитьор през ваканцията, а иначе е студент последна година в колежа „Тринити“, където изучава ирландски поети. Лайм остана учуден и същевременно възхитен, че тя може да цитира Йейтс, Джойс, Уайлд и Синдж6 толкова добре.

Когато я изпрати до стаята й няколко часа по-късно, той я целуна нежно по устните и попита:

— Колко време ще останеш в Дъблин?

— Още два дни — отвърна тя.

— Тогава да не губим нито миг.

След три нощи, през които тя почти не спа, Тара замина за родното място на Оскар в Килкени, чувствайки се достатъчно опитна да добави една-две бележки под линия в „Радостта от секса“.

На тръгване Лайм донесе саковете им до наетата кола, Конър му даде голям бакшиш и му благодари, а Тара се изчерви.

През втората година от следването си в Станфорд, Тара имаше нещо подобно на връзка с един студент по медицина. Но щом той предложи да се оженят, тя осъзна, че не иска да прекара остатъка от живота си с него. По отношение на Стюарт не й бе необходим толкова дълъг срок, за да стигне до точно обратното заключение.

Те се запознаха, след като връхлетяха един върху друг. Грешката бе нейна — не видя, че бе пресякла неговия път, докато той се спускаше по голяма вълна. Сблъсъкът бе неминуем. Стюарт я извади от водата и Тара очакваше да й се скара, че не е внимавала.

Той обаче се усмихна и каза:

— В бъдеще се опитай да избягваш големите вълни.

Тя повтори номера още същия следобед, но този път умишлено, и той го разбра.

Стюарт се засмя и каза:

— Не ми оставяш голям избор. Или трябва да започна да ти давам уроци, или да отидем да пием кафе. Иначе следващата ни среща може да бъде в местната болница. Какво предпочиташ?

— Нека започнем с кафето.

Тара бе пожелала Стюарт още същата нощ, но се въздържа. Десет дни по-късно, когато трябваше да си тръгне, й се искаше да не бе го карала да чака три дни. До края на седмицата…

— Говори вашият капитан. Започваме спускането към Лос Анджелис.

Меги се събуди стреснато, потърка очи и се усмихна на дъщеря си.

— Заспала ли съм? — попита тя.

— Не преди самолета да излети — отвърна Тара.

След като взеха багажа си, Тара се сбогува с родителите си и тръгна да открие своя свързващ полет със Сан Франциско. Когато изчезна в тълпата, Конър каза на Меги: