Безпощадно
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-99-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Безпощадно». Краткое содержание книги:
Шекспир
Скандалът в лъскавия Роузууд не затихва — Ариа, Емили, Хана и Спенсър винаги са в епицентъра на драмата. Те загубиха приятели, попадайки под прицела на безпощаден преследвач, наричан А., и само по една случайност избегнаха смъртта. Но нищо не е приключило.
Ариа е пъхнала любовта на живота си във фризера. Емили проучва дивото у себе си. Хана се целува с врага. А някой от миналото на Спенсър — някой, когото тя никога не се е надявала да види отново — се завръща, за да я хване.
Но нищо от това не може да се сравни със случилото се през последната лятна ваканция. То е тяхната най-мрачна тайна досега и познайте кой ще я разкрие? Сега А. е решил на всяка цена да ги накара да си платят за престъплението и единственото по-плашещо от А. е страхът, че може би — само може би — те си заслужават онова, което ще ги сполети…
— Хубаво е да знам, че има и други луди като мен.
— Мисля, че ще се наложи да се клонирам, за да успявам да свърша всичко — засмя се момичето. — И да убия момичето, което живее в съседната стая. То непрекъснато слуша песните от „Веселие“, като на всичкото отгоре им припява. — Тя опря пръсти до слепоочието си и рече „бум!“, имитирайки прострелване с пистолет.
— Няма нужда да се клонирате — или да сменяте стаите си. — Финиъс завъртя пръстена си около пръста. — Ако сериозно искате да изкарате шестици на изпитите си, мисля, че знам нещо, което да ви помогне.
Спенсър постави ръце на хълбоците си.
— Аз съм сериозна. Ще направя всичко необходимо.
Финиъс погледна към другото момиче.
— И аз съм сериозна — отвърна тя след кратка пауза.
— Добре, тогава, да вървим.
Финиъс хвана Спенсър и момичето за ръцете и ги поведе към задната част на бара. Докато вървяха, момичето се обърна към Спенсър.
— Познаваме ли се? Изглеждаш ми много позната.
Спенсър стисна зъби. Сигурно защото физиономията й се беше появявала по новините и в списание „Пийпъл“ като едно от момичетата, тормозени от някогашната им, смятана за мъртва, най-добра приятелка.
— Спенсър Хейстингс — изчурулика превзето тя.
Момичето помълча, после кимна.
— Аз съм Келси. Между другото, обувките ти са страхотни. И ти ли си в „Тайния клиентски списък на Сакс“?
— Естествено — отвърна Спенсър.
Келси я побутна с хълбок. И това беше единствената й реакция. На Спенсър й се искаше да я разцелува заради това, че не повдигна въпроса за Алисън Дилорентис, размяната на близначки и незнайния изпращач на есемеси с инициал А.
— Лейди М.? — разнесе се остър глас. Пиер изглеждаше така, сякаш главата му всеки момент ще експлодира.
— Ох… — Спенсър се огледа. Майк и Колийн бяха слезли от сцената. Беше ли свършило действието?
Пиер я избута към седалките.
— Вещиците? Вие сте следващите!
Вещиците, чиито роли се изпълняваха от доведената сестра на Хана, Кейт Рандъл, Наоми Циглър и Райли Улфи, бързо изтичаха от задната част на залата, където си бяха спретнали импровизирана сесия по ноктопластика.
— Здрасти, Бо — каза Райли, докато се качваха на сцената, и запърха с безцветните си мигли.
— Здрасти — каза Бо и ги дари с победоносна усмивка. — Готови ли сте за магия, вещици?
— Разбира се — изкиска се Наоми и прибра кичур от русата си коса зад ухото.
— Ще ми се наистина да можех да правя магии — каза Райли. — Щях да накарам Пиер да избере мен за ролята на твоя жена и да изрита Спенсър.
И трите стрелнаха Спенсър със злобни погледи. Тя не общуваше често с Наоми или Райли, но винаги внимаваше с тях. Някога двете бяха най-добрите приятелки на Истинската Али. А след размяната Тяхната Али — Кортни — ги беше зарязала от раз и те вече не бяха популярни. Оттогава имаха зъб на Спенсър и приятелките й.
Спенсър се обърна към Пиер, който усърдно си водеше бележки върху сценария си, най-вероятно за това колко лошо е било изпълнението й.
— Наистина съжалявам за сцената — каза тя. — Бях разсеяна. Утре всичко ще бъде наред.
Пиер сви устни.
— Очаквам актрисите ми да дават сто и десет процента от себе си всеки ден. Това ли бяха твоите сто и десет процента?
— Разбира се, че не! — изписка Спенсър. — Но ще се представя по-добре! Обещавам!
Пиер не изглеждаше особено убеден.
— Ако не се заемеш сериозно с това, ще се наложи да дам ролята на лейди М. на Фай.
Той посочи дубльорката на Спенсър, Фай Темпълтън, която седеше на един стол, забила нос в текста на „Макбет“. Обутите й в черно-бели раирани дълги чорапи крака стърчаха напред като краката на Лошата вещица от Запад от „Магьосникът от Оз“. Към обувката й „Док Мартин“ беше залепнало късче тоалетна хартия.
— Моля ви, недейте! — извика Спенсър. — Трябва ми висока оценка по този предмет!
— Тогава се заеми сериозно с пиесата. — Пиер рязко затвори папката със сценария. От нея излетя разделител за книга, обсипан с отпечатъци от устни и падна на земята, но той не посегна да го вдигне. — Ако се справиш отлично с тази роля, ще ти пиша шест за годината. Но ако се провалиш… — Той повдигна заплашително вежди и се отдалечи.