Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Операция „Скайхук“
Операция „Скайхук“ - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Операция „Скайхук“

Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:

Малък частен самолет внезапно изчезва над залива Аляска в спокоен, безоблачен ден. Пилотът Арли Роузън — опитен командир от гражданската авиация — е намерен и спасен, но това не се оказва щастлив край на премеждията му. Напротив — тепърва върху него се изсипват удар след удар: разследват го, отнемат му лиценза на пилот, изпращат му гърмящи „подаръци“, заплашват семейството му…
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 170
Перейти на страницу:

— Искате да кажете, че самолетът е потънал? — попита Микулски.

Арли кимна.

— Мога да ви уверя, че ледената вода не се поддава на описание. Мигом се събудихме напълно. И тогава стана още едно малко чудо: един от аварийните спасителни салове очевидно бе сработил така, както трябва — беше се откачил от нишата си в крилото. Беше досами нас, качихме се и извадихме аварийния пакет — бях купил от онези, с термокостюми — успяхме някак да ги навлечем, мокри до кости и замръзващи. Опитах се да намеря аварийната радиостанция, но толкова се блъскахме и бутахме, докато се облечем, че, предполагам, съм изхвърлил, без да ща проклетото радио зад борда. Вятърът бе пронизващ, вълните — огромни, далеч по-големи, отколкото очаквах, пръските ни заливаха отвсякъде. Вятърът… Боже мой, вятърът виеше като чудовище и си спомних, че спътниците ще уловят сигнала на аварийния ни радиобуй (АРБ) в рамките на следващите деветдесет минути. Можех да разчитам на това, нали разбирате? Просто предполагах, че АРБ работи, но не знаех със сигурност. Знаех, че можем да издържим известно време в термокостюмите, но бяхме ги облекли както бяхме прогизнали и треперещи, затова се безпокоях, че няма да изтраем дълго. Завързах с въже Рейчъл към себе си, за да съм сигурен, че няма да се разделим по някакъв начин. Казах й, че АРБ ще извика бързо помощ, но нощта ставаше все по-тъмна, мъглата — още по-гъста, опитахме се да се сгушим един в друг, за да запазим топлината, но и двамата треперехме толкова силно, че скоро започнахме да изтръпваме и тогава… тогава се появиха онези сънища, един, от които може би беше как ни спасява някакъв вертолет.

Арли спря да говори и погледна към двамата мъже, които слушаха като замаяни и дишаха тежко.

Джордж Микулски изведнъж осъзна, че разказът бе свършил. Сепна се леко и поизправи рамене.

— Ъ-ъ-ъ… добре. Аварийният радиобуй. Сигналът му изобщо не е бил засечен, господин командир.

— Наистина ли? Тогава как…

— Проследяващото устройство, татко — отвърна Ейприл. — То ми докладва най-прилежно координатите ви малко преди да потънете. Когато се събудих сутринта, проверих компютъра си и разбрах, че не сте пристигнали никъде. Проследяващото устройство ви е спасило.

— Господин Роузън… — започна Уолтър Харисън.

Микулски се обърна към инспектора от ФАА и вдигна показалец.

— Командир Роузън — поправи го той и потрепна леко от убийствения поглед на Харисън.

— Добре, командир Роузън — продължи Харисън, — нека поговорим за отсъствието на план на полета, за метеопрогнозите и за височината ви.

— Извинете, но преди да отлетя, подадох по клетъчния си телефон план за визуален полет в Ръководство на въздушното движение в Анкъридж.

1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 170
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)