Да целунеш звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Да целунеш звяра». Краткое содержание книги:
Кейн Тайлър е посветил живота си на това да открие доказателства срещу Съвета по генетика и да ги разобличи пред света. Тогава среща жената, заради която прави всичко това, и която е смятал за мъртва.
Шера още вярва, че Кейн я е излъгал и изоставил. Готова е на всичко, за да се пребори с чувствата, напиращи в нея всеки път, когато го погледне. Но двамата са обвързани, той е нейната половинка и Шера не може да бяга повече.
Колко дълго можеш да потискаш природата си?
— Трябва да заспиваш — „Моля те, заспивай — помисли си тя, — О, Господи, накарай го да заспи.“
Но Шера не можеше да устои да не докосне леко наболата брада по страните му, пръстите й го погалиха, чувствителните върхове изтръпнаха от удоволствие при грубото усещане. Кейн я гледаше, отпуснат за промяната. Тя никога не го беше виждала толкова безгрижен, усмихваше й се леко, а очите му бяха тъмни и изпълнени с топлина.
— Трябва да ме чукаш — той се ухили неприлично, разширените му очи бяха почти черни сега, когато се взираше в нея. — Хайде, само веднъж. Обещавам, че няма да заспя върху теб — произнесе ласкаво с тъмен, кадифен глас, който изпрати електрически искри от усещания, които разкъсаха тялото й.
Как трябваше да се бори с този нов, внезапно станал нежен Кейн?
Пета глава
Шера погледна шокирано надолу към Кейн. Той се шегуваше? Досега никога не се бе шегувал с нея. Обикновено, или се сопваше, или казваше нещо невероятно арогантно, за което беше сигурен, че ще я подразни. Ръмжеше й, подиграваше й се, наричаше я с превзети имена на малки домашни любимци и често даваше най-доброто от себе си, за да направи живота й ад. Но никога не се беше шегувал с нея, и то толкова нежно. Толкова мило.
Времето, което бяха прекарали заедно в лабораторията, не им бе дало никаква възможност за смях и закачки. Животът и смъртта бяха в непрекъсната битка, ден след ден. Всяка минута от техния живот беше урок за смъртта. Как да бъде постигната — или бързо и безшумно, или с максимална болка. Шера мислеше, че знае повече начини как да убие човек, отколкото повечето убийци, разхождащи се по света. Но не знаеше как да се шегува.
— Шера — напомни й Кейн за молбата си с нежен, приканващ глас.
Нежност. Той можеше да бъде толкова мил, толкова ласкав, че мисълта за единствената нощ, която й бе дарил, предизвика сълзи в очите й. Не искаше да си спомня, отчаяно копнееше да забрави. Спомените я правеха слаба, караха я да страда за всички неща, които сама си отказваше.
— Знаеш, че не мога — прошепна тя и трепна, когато той улови ръката й. Мазолестите му пръсти погладиха горната част на нейните, създавайки сгряващо триене, което накара дъха й да секне. Обичаше докосването му. Топлината и силата на плътта му винаги я бе изумявала, както и близващите пламъци на копнежа, нарастващ в утробата й.
— Винаги потръпваш така, когато те докосна — каза Кейн, взирайки се мрачно в нея. — Сякаш се страхуваш, че ще те нараня — погледът му беше тъмен, изпълнен със съжаление. — Шера, нараних ли те, онзи пръв път, когато правих любов с теб?
Тя пое дълбоко дъх, когато той повдигна пръстите й към устните си. Дали я бе наранил? Кейн беше разбил сърцето й, но физически й беше дал повече удоволствие, отколкото някога бе познала в живота си.
Бавно поклати глава, а очите й се разшириха, когато устните му се разтвориха и той потърка връхчето на показалеца й по тях. Усещането прониза клитора й, а от там и болезнената й вагина. Устните му бяха твърди и горещи, пълни с чувствено обещание.
— Влажна ли си? — попита я, а устните му се извиха в усмивка. — Надявам се да си поне толкова, колкото аз съм твърд, бейби. В противен случай не би било справедливо.
Езикът му се завъртя над пръста й, карайки я да потръпне от усещането. Веднага се върнаха неканени спомени как гали клитора й с езика си, разтворил широко бедрата й, смучещ малката перла, докато тялото й достига до освобождението. Твърдото възелче от плът набъбна и запулсира само при тази мисъл, докато тя се бореше да сдържи стона си.
Като дишаше учестено, Шера облиза сухите си устни, опитвайки да държи очите си отворени, за да е сигурна, че вижда всяко движение, което Кейн би могъл да направи. Нямаше да може да издържи дълго. Докосването му бе истинско изтезание. Мъчително удоволствие, срещу което знаеше, че скоро ще бъде безпомощна.
— Трябва да спрем — беше й трудно да говори, едва дишаше.
Гладът я връхлетя, изпълвайки я с горчивата болка на страстта, която знаеше, че никога няма да бъде задоволена. Беше направила грешка, макар и несъзнателно, осъждайки тялото си на мрачна незадоволеност. Нямаше да причини същото на Кейн. Той вече бе страдал повече от достатъчно, заради това, че бе дръзнал да я спаси.
— Остани тук с мен, Шера — изрече той, а гласът му бе нисък, вибриращ от желание. — Позволи ми да те държа. Прекалено съм слаб, за да ти наложа нещо друго точно сега.