Да целунеш звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Да целунеш звяра». Краткое содержание книги:
Кейн Тайлър е посветил живота си на това да открие доказателства срещу Съвета по генетика и да ги разобличи пред света. Тогава среща жената, заради която прави всичко това, и която е смятал за мъртва.
Шера още вярва, че Кейн я е излъгал и изоставил. Готова е на всичко, за да се пребори с чувствата, напиращи в нея всеки път, когато го погледне. Но двамата са обвързани, той е нейната половинка и Шера не може да бяга повече.
Колко дълго можеш да потискаш природата си?
— Ти ли залови копелето? — попита я, когато влязоха в кабината.
— Да. Изръмжах му и му показах малко зъби. Той загуби съзнание. Искаше ми се да бяха изпратили поне някой с гръбнак. Тези теменужки припадат, ако им се усмихнеш по грешен начин.
Кейн изсумтя. Беше се облегнал тежко на нея, когато вратите се отвориха — сигурен знак, че болкоуспокояващото е започнало да действа.
— Хайде в леглото — тя го изведе от асансьора и поеха към стаята му.
— Първо баня — напомни й той, като въздъхна дълбоко. — Кълна се в Бога, този ден беше ад.
Вече беше нов ден, но Шера нямаше намерение да му посочва този факт. Беше два часа сутринта и утрото скоро щеше да настъпи. Тя знаеше, че Кейн става преди пет всяка сутрин и обикновено е още буден в полунощ. Той работеше усърдно; дори понякога по-усърдно от някои от семейството й.
— Добре, баня — едва ли щеше да му навреди. Щеше да го сложи във ваната, да измие гърба му и да бъде там, когато станеше готов да излезе. Не бе голяма работа. Тя познаваше опиатите на Док. Те щяха да го държат леко замаян, един вид опиянен, но Кейн щеше да успее да се изправи сам.
Шера не би могла да предвиди какво ще се случи.
Кейн не можа да разкопчае прилепналите си дънки. Ръката му беше безполезна. Преглъщайки трудно, младата жена ги разкопча с треперещи пръсти, усещайки повече от ясно дебелата издутина под тях. Като държеше погледа си внимателно извърнат настрани, тя събу дънките и прилепналите слипове надолу по силните му крака, преди той да седне на малкия стол до ваната и да й позволи да изхлузи ботушите му.
Най-накрая, великолепно гол и силно възбуден, той стъпи в широката вана и да се облегна уморено. Главата му се отпусна назад, а очите му започнаха да се затварят.
— Не може да заспиваш, Кейн — Шера трепереше, докато наблюдаваше как главичката на пениса му подскача покрай бронзовата кожа на корема му. Само той можеше да получи ерекция и полумъртъв. Такъв й беше късметът.
— Буден съм — промърмори мъжът. — Просто ми дай една минута.
Той вдигна здравата си ръка и почеса лениво белезите по гърдите си. Шера проследи движението, очите й се задържаха върху тънките следи, сърцето я заболя заради страданието, което със сигурност бе изпитал.
— Той ме хвана навън, в земите на лабораторията — каза Кейн тихо и накара главата й да се надигне. Погледът й срещна неговия. Очите му бяха разширени и сънливи.
— Съжалявам — Шера не знаеше какво да каже. Нито какво да изпитва.
— Копелето мислеше, че може да ме погребе и да избяга — продължи той тихо, въпреки че гласът му пулсираше от гняв и болка. — Успях да се изровя и пропълзях през храстите. Най-накрая ме откриха някакви туристи. Полумъртъв и трескав. Заведоха ме в болница, но бях доста зле по това време. Изминаха седмици преди да успеят да разберат кой съм. Месеци, преди да започна да мисля разумно. По времето, когато вече бях в състояние да получа помощ за теб… — той преглътна мъчително, — лабораториите ги нямаше. Казаха ми, че всички са умрели. Че нищо не е останало.
Кейн отново затвори очи.
А тя мислеше, че просто си бе тръгнал. Шера покри лицето си с ръце. Дори след като Калън и Меринъс й разказаха това, което Дейън бе казал, още не можеше да повярва. Не напълно. Не и със сърцето си. Досега.
— Съжалявам — прошепна отново.
Кейн бавно поклати глава.
— Майната му. Помогни ми да измия тази мръсотия от тялото си, Шера, за да мога поне малко да поспя. Ще разбереш останалото утре.
Тя усети как сърцето й блъска в гърдите. Вагината й крещеше победоносно. Ръцете й почти вибрираха от удоволствие при мисълта да докосва плътта му, дори през бариерата на кърпата между тях. Коленичи бавно до ваната и взе една чиста кърпа от малката кошница, която висеше в края. Потопи я във водата и вдигна калъпа сапун.
— Косата — промърмори мъжът, седна бавно и наведе главата си. — Използвай сапуна. Аз го правя.
Шера изми косата му внимателно, после, след като покри с хавлия превръзката, изплакна късите кичури с капещата кърпа. Отмести я и започна да го мие бързо, отчаяна да приключи с това и да го отведе в леглото, надявайки се да заспи. Имаше изкушение, имаше и отчаяние. Отчаянието премина бързо.