Звездният отбор
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-281-7
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Звездният отбор». Краткое содержание книги:
И тогава настъпва промяната. В лицето на младия Дейвид Зинк, който печели по 300 000 долара годишно. След пет години 80-часова работна седмица в голямата юридическа фирма той изтрещява и вместо в офиса, се озовава в един бар и после… във „Финли и Фиг”. Идеята да вземат на работа възпитаник на Харвард се харесва на двамата неудачници. A неуморният в търсенето на големи удари Уоли Фиг съзира златен шанс в смъртта на стар клиент. В пресата е прочел, че лекарство за сваляне на холестерола предизвиква инфаркт. Клиентът му го е вземал и е починал от инфаркт. Трябва да се намерят още жертви и да се заведе дело срещу третата най-голяма фармацевтична фирма в света! Да се подаде колективен иск, който ще донесе милиони! Звездният отбор се залавя на работа!
— Вече няколко пъти бяхме първи и си оставаме все толкова закъсали.
— Тия дни отминаха, приятелю мой — каза Уоли и бръкна в чантата си. — Чувал ли си за лекарство за понижаване на холестерола, наречено „Крейокс“?
— Да, да, жена ми го взема.
— Е, Оскар, то убива хора.
Оскар неволно се усмихна, после стана сериозен.
— Откъде знаеш?
Уоли тръсна върху бюрото му куп разпечатки.
— Ето ти домашното, все за „Крейокс“. Миналата седмица една голяма адвокатска фирма от Форт Лодърдейл е подала колективен иск срешу „Варик Лабс“. Твърдят, че лекарството многократно увеличава риска от сърдечен удар, и разполагат с експерти, за да го докажат. „Варик“ пуска на пазара повече боклуци от всяка друга голяма фармацевтична компания и съответно плаща повече обезщетения. Милиарди. Изглежда, че „Крейокс“ е най-новата далавера. В момента спецовете по колективни искове тъкмо излизат на сцената, Оскар, и ако открием десетина пострадали от „Крейокс“, ще забогатеем.
— Чувал съм го и преди, Уоли.
Когато таксито спря, Дейвид отново бе буден. С известно усилие той успя да хвърли на предната седалка две банкноти по двайсет долара и с още по-голямо усилие се измъкна от таксито. Проследи го с поглед как се отдалечава, после повърна в канавката.
След това се почувства много по-добре.
Рошел подреждаше бюрото си и слушаше караницата на партньорите, когато чу тежки стъпки по верандата. Нещо блъсна вратата, после тя се отвори широко. Младежът на прага имаше изцъклен поглед, зачервена физиономия и нестабилна походка, но беше добре облечен.
— С какво мога да ви услужа? — попита подозрително Рошел.
Дейвид се втренчи в нея, без да я вижда. Озърна се из стаята, залитна и присви очи, за да избистри поглед.
— Сър? — каза тя.
— Харесва ми това място — сподели той. — Много, много ми харесва.
— Колко мило. С какво мога…
— Търся си работа и искам да работя тук.
Прели надуши неприятности и заобиколи бюрото на Рошел.
— Колко е сладко! — възкликна Дейвид и се ухили. — Как му е името?
— Прели.
— Прели. Добре. Какво означава Прели?
— Съкратено от „Преследвач на линейки“.
— Харесва ми. Много, много ми харесва. Хапе ли?
— Не го пипайте.
Двамата партньори тихомълком се бяха появили на сцената. Стояха на прага на кабинета на Оскар. Рошел ги погледна нервно.
— Искам да работя тук — повтори Дейвид. — Трябва ми работа.
— Адвокат ли сте? — попита Уоли.
— Вие Фиг ли сте или Финли?
— Аз съм Фиг. Той е Финли. Адвокат ли сте?
— Мисля, че да. В осем тази сутрин бях един от шестстотинте работещи в „Роган Ротбърг“. Но изкрейзих, напуснах и отидох в един бар. Дълъг ден беше.
Дейвид се подпря на стената, за да не падне.
— Какво ви кара да си мислите, че търсим сътрудник? — попита Оскар.
— Сътрудник ли? Мислех по-скоро да постъпя направо като съдружник — отговори Дейвид и се преви от смях.
Никой друг не се усмихна. Не знаеха какво да правят, но по-късно Уоли щеше да си признае, че се е чудил дали да не повикат полиция.
Когато смехът престана, Дейвид пак се подпря и повтори:
— Харесва ми това място.
— Защо напускате голямата фирма? — попита Уоли.
— О, по много причини. Нека кажем просто, че мразя работата, мразя хората, с които работя там, и мразя клиентите.
— Значи тук ви е мястото — констатира Рошел.
— Не наемаме — отсече Оскар.
— Стига де! Завършил съм право в Харвард. Ще карам на половин щат — петдесет часа седмично вместо досегашните сто. Схващате ли? На половин щат.
И той пак се разсмя, без да забелязва хладното им мълчание.
— Съжалявам, приятел — каза пренебрежително Уоли.
Някъде немного далече отекна клаксон — дълъг, отчаян звук, който можеше да завърши само зле. Друг шофьор удари спирачки. Пак клаксон, пак спирачки и за една безкрайна секунда цялата фирма „Финли и Фиг“ затаи дъх. Последва гръмотевичен трясък, по-страховит от обикновено, и стана ясно, че няколко коли са се нанизали една в друга на кръстовището на „Престън“, „Бийч“ и Трийсет и осма улица. Оскар грабна палтото си. Рошел си наметна жилетката. Двамата последваха Уоли навън, оставяйки пияния да се справя както може.
Канторите по Престън Авеню опустяха — адвокатите и сътрудниците им хукнаха да видят бедствието и да предложат утеха на пострадалите.