Идеален ден за убиване
- Автор: Харви Клей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Идеален ден за убиване». Краткое содержание книги:
— Някакво предположение по кого се е целил?
Преди да се просна на пода, погледите ни с гиганта се срещнаха. На уличното осветление тази непоколебима канара ми се разкри с цялата си заплашителност. В жестокия, кръвожаден поглед на акула се четеше сатанински замисъл, който той бе решен да приведе в действие.
— Да. По мен.
Двамата с Хедър седяхме на надупчения от куршуми плот и пиехме кафе, скапани след случилото се. Бях се обадил на баща ми, а тя на сестра си.
— Добре ли си? — попитах аз и посочих с ръка към бъркотията наоколо. — След всичко това?
— Имаш предвид, че по мен стреля тип с размерите на Годзила или че се наложи да обслужвам ранените?
— И двете.
— През втората ми година в Уейк Форест пристигнах първа на едно наистина ужасно опустошение. Трима души умряха, единият от които така обезобразен, че би бил трудно да го разпознаят. Държах главата му в скута си, докато издъхна. Стараех се поне да му е удобно, след като очевидно не можех да му помогна. Плаках дни наред след това, не само защото умря, но и защото бях толкова… безпомощна. След това в свободното си време ходих на курс за оказване на първа медицинска помощ. Научих се да правя изкуствено дишане. До днес не ми се бе налагало да използвам уменията си. До тази вечер. Наученото се оказа полезно, поне в известна степен.
— Много повече от това. На онзи младеж можеше да му изтече кръвта, ако не беше спряла кръвопритока.
Тя поклати глава.
— И ти можеше да го направиш.
— Но той вероятно не би легнал на земята и стоял неподвижно, ако му го бях казал аз.
— Тогава щеше насила да го събориш. Все още не мога да осъзная колко решителен си. Ако не ме беше съборил на пода толкова бързо, колкото го направи, сега щях да съм мъртва. Забеляза ли стената зад столовете, на които седяхме?
Кимнах мрачно.
— Не е останало много от нея — продължи тя. — После като стрела прескочи плота и изтича навън без и най-малка следа от колебание. Ами ако онзи тип не си беше тръгнал, а просто презареждаше?
— Наблюдавах го, докато прескачах плота. Ако стоеше там, щях да се опитам да отнеса изстрелите вместо теб и останалите.
— Много мило. И сега ти щеше да си мъртъв.
— А защо останалите да пострадате? Освен това, по мен вече са стреляли, така че знам начини да избегна куршумите. — Продължих с глупостите. — Въпреки че от картечен пистолет и на близко разстояние не са много.
— Тайлър Ванс.
— Да, госпожо?
— Баща ми ходи на лов за патици от трийсет години.
Озадачих се.
— Е, и?
— В края на първата ми година в гимназията се престорих, че проявявам интерес към този спорт. Това беше явен опит да се подмажа на баща ми и да го убедя, че не е възможно да отида в колеж, без да притежавам корвет.
Подканих я да продължи, въпреки че нямах ни най-малка представа накъде бие.
— Изгубих много часове и долари за упражнения в стрелба. Запознах се толкова обстойно с автоматичната дванайсеткалиброва „Ремингтън 1100“, колкото познавах и любимата си тенис ракета. Онази есен с татко ходихме на лов в Памлико всеки уикенд, докато траеше ловният сезон, използвайки до максимум възможността за отстрелване на патици, гъски и дори лебеди.
— Е, и?
— Така че стига глупости. Ако онзи огромен хипопотам отново беше излязъл от БМВ-то, ти беше толкова близо и без прикритие, че щеше да те направи на кайма. Изобщо не ме интересува на колко неуловим се правиш.
— Е, може би малко подцених ситуацията.
— Малко. Направи ми една услуга. Отнасяй се с мен като с голямо момиче. Никакво замазване на очите и никакво глезене. И никога не ме лъжи.
— Добре.
— А сега си пий кафето и ме остави да помисля. Опитвам се да си припомня повече подробности за БМВ-то.
Погледнах към паркинга и видях Фанър, който слезе от една кола без полицейска маркировка и се запъти спокойно към предната врата или към онова, което беше останало от нея.
— Добре. Ще отида да поговоря с джентълмена, който току-що влезе.
— Приятел ли ти е?
— Не, както ще забележиш.
Докато вървях към него, бях нападнат изневиделица от репортерка новобранка, загрижена, досадна и нахална.