Идеален ден за убиване

— Как се чувстваш?

— Радвам се, че Кълън и татко са в безопасност. И Етъл.

— Боли ли те главата? Диас даде всичко от себе си.

— За известно време.

— Докато баща ти пое нещата в свои ръце.

Усмихнах се.

— Никога не закачай нечий син. Особено ако бащата има пушка.

Дейв също се ухили.

— И се намира наблизо. — Той протегна ръка и ме потупа по рамото. — Отивам да подремна. Ще дойдеш ли да ми разкажеш приказка?

Вдигнах крак да го ритна, но не улучих.

Час по-късно легнах до Кълън. Той спеше спокойно, дори похъркваше. Явно не сънуваше кошмари. Поне не в момента.

Надявах се никога да не сънува.

Беше ми дошло до гуша от неприятности.

И после, за пръв път от няколко седмици, заспах. Без пистолет под възглавницата.