Укротителят на лъвове

Сълзите потекоха и Моли трескаво ги избърса с ръкава на якето си. Погледна крадешком към Марта, за да види дали това ще я размекне, но в действителност вече знаеше отговора. Лицето на Марта не трепна. Тя просто я гледаше с онова сдържано изражение, което Моли мразеше. Понякога ѝ се искаше Марта да може да се ядоса, да се разкрещи и да заругае, да покаже чувства. Но тя бе все така спокойна. И никога не отстъпваше и не се вслушваше в другия.

Моли заплака. Носът ѝ също потече и ръкавът ѝ се изцапа.

– Това е първото състезание за сезона! Не разбирам защо да не мога да се запиша само заради това с Виктория. Нали не съм я убила аз!

Плесницата опари кожата ѝ, преди Моли да се усети какво става. Тя вдигна невярващо ръка към бузата си. Това бе първият път, когато Марта я удряше. Първият път, когато изобщо някой я удряше. Сълзите ѝ спряха внезапно и Моли вдигна поглед към жената пред нея. Марта отново представляваше самото спокойствие, скръстила ръце върху зелената ватирана жилетка за езда.

– Достатъчно – каза тя. – Дръж се нормално, не като някаква разглезена хлапачка.

Думите на Марта я жегнаха не по-малко от шамара. Никога не я бяха наричали разглезена хлапачка. Да, може би другите момичета от конюшнята говореха такива неща зад гърба ѝ, но това беше просто защото завиждаха.

Моли продължи да се взира в Марта, все още с ръка на бузата. После се обърна кръгом и избяга навън. Другите момичета зашепнаха, когато я видяха да тича разплакана през двора, но това не я интересуваше. Сигурно щяха да си помислят, че плаче заради Виктория. Както правеха всички останали от вчера насам.

Изтича до дома си, заобиколи къщата и опита да отвори вратата на клиниката, но беше заключено. Вътре беше тъмно, Юнас го нямаше. Моли остана известно време отвън в снега, пристъпвайки от крак на крак, за да се стопли. Замисли се къде може да е той, след което отново хукна.

Стигна до къщата на родителите му и отвори рязко вратата.

– Бабо!

– Исусе, да няма пожар?

Хелга се появи в антрето, бършейки ръцете си с кухненска кърпа.

– Юнас тук ли е? Трябва да говоря с него.

– Успокой се. Така си се разхлипала, че едва чувам какво говориш. За момичето, което Марта откри вчера, ли става дума?

Моли поклати глава. Междувременно Хелга я беше отвела в кухнята и я бе сложила да седне.

– Аз... аз...

Гласът ѝ се накъса и Моли си пое дълбоко дъх няколко пъти. Атмосферата в кухнята ѝ помогна да се успокои. При баба времето сякаш беше спряло, светът отвън продължаваше да лети напред, докато тук вътре всичко си беше както преди.

– Трябва да говоря с Юнас. Марта иска да ми забрани да отида на състезанието този уикенд.

Тя изхълца и млъкна за малко, за да може баба да разбере и оцени колко несправедливо беше всичко.

Хелга също седна.

– Да, Марта обича да командва. Провери какво ще каже баща ти. Състезанието важно ли е?