Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #9
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]». Краткое содержание книги:
- Както и да е. Все още е пълен тъпак. А сега е замесен в грабеж и убийство.
- Така изглежда - въздъхна Нина. - Само дето не мога да си обясня защо.
- Навярно цяла година в египетски затвор е достатъчна, за да накара човек да превърти.
- Не, нямах предвид това. Исках да кажа, защо му е да краде руническия камък? - Жената почука по екрана на монитора си, където се появи снимка на монолита. - Целият текст е преведен от експерти, така че няма нужда да се проверява лично, нищо ново няма да изникне. Като се изключи инкрустацията - Нина посочи към кръга от по-тъмен камък, вграден в лицевата част на монолита, - няма нищо необикновено относно руническия камък. Той е просто един гранитен блок.
- Тогава има нещо специално относно това чудо. - Еди също посочи към инкрустирания камък. - Има някакви знаци на него. Може би е карта.
- Надявам се да научим повече от доктор Скилфингър.
- Ха! Ще се срещаме със злодеите на Бонд ли10?
- Сигурна съм, че тя е от добрите. Поне се надявам да е! - И двамата се ухилиха. - Всъщност точно доктор Скилфингър откри руническия камък и оттогава го изучава. Ако някой знае тайните му, то това е точно тя.
Еди се надвеси над малкия илюминатор. Прелитаха над покрит със сняг горист район.
- Значи, това е Швеция, а? Никога не съм бил в тази страна.
- Малко съм изненадана - каза Нина. - Смятах, че си ходил навсякъде.
- В Норвегия, Финландия и Дания, да, но някак си съм пропуснал тази. Макар че знам всичко нужно за нея. ИКЕА, „Волво“, висококачествено порно, АББА, девойки с драконови татуировки. - Последва още една развратна усмивка. - Всичко, което се иска от мен, е да пия тонове кафе, да ям отворени сандвичи, да съм равнодушно героичен, и ще мога да правя секс без обвързване с всяка една жена, която срещна.
- Няма да правиш - твърдо заяви Нина, след което и двамата се засмяха. - Сигурна съм, че страната може да ни покаже доста повече от тези неща.
- Така е, права си. Също така има кюфтета, Шведския готвач11...
- Добре, добре - прекъсна го съпругата му с усмивка. Пилотът съобщи, че самолетът приближава летище „Стокхолм Арланда“. - Ако някой швед те попита какво мислиш за страната му, няма да е лошо да отговориш „Много е хубава“. В противен случай може да си навлечем неприятности.
* * *
Деветдесет минути по-късно, след като техните дипломатически визи им осигуриха бързо преминаване на митницата и след кратко отбиване в хотела, за да оставят багажа си, Нина и Еди пристигнаха в шведския Национален музей на антиките в Стокхолм. Цялата страна беше покрита от снежна покривка, но улиците на столицата бяха забележително чисти, което позволяваше на трафика да е много оживен.
- Трябва да наемем тези момчета да чистят улиците на Манхатън - отбеляза Нина.
- Трябва да ги вземем да оправят цяла Англия, ако питаш мен - отвърна Еди и излезе от таксито. - Една снежинка да падне и цялата страна се сгромолясва.
Уайлд плати на шофьора и се присъедини към него. Музеят представляваше огромна бледобежова сграда, която се намираше близо до триъгълен площад на изпълнен с дървета булевард, огромни банери, закачени за лицевата ѝ част, обявяваха какви са настоящите изложения. Върху тях бяха изобразени викинги. Нина посочи към брадатите воини.
- Виждам, че знаят какво се продава...
Чейс и Уайлд се затътриха по студения площад към главния вход, намериха един служител и го попитаха за доктор Скилфингър. Очакваха ги; забързаното тракане на токчета по пода само минута по-късно им подсказа за приближаването на домакинята им.
- Доктор Уайлд, здравейте! - поздрави я висока, слаба блондинка, беше задъхана, което говореше, че жената е бързала да ги посрещне, прекосявайки целия музей. - Аз съм Тува, Тува Скилфингър. За мен е голяма чест и удоволствие да се запозная с вас. - Макар домакинята им да имаше остър акцент, английският ѝ беше перфектен.
- Аз също се радвам да се запознаем, доктор Скилфингър - отвърна Нина и двете се ръкуваха.
- Моля ви, доктор Уайлд, наричайте ме Тува.
- А ти ме наричай Нина.
- Съгласна. - Скилфингър грейна насреща ѝ. Американката предположи, че жената е в края на четиресетте или началото на петдесетте си години, но възрастта не беше помрачила по никакъв начин поразителната ѝ красота. Косата ѝ беше вързана в хлабав кок, облеклото ѝ беше изцяло в черно.
- Следя работата ти от години. Може да се каже, че съм ти нещо като фен. - Тува се изчерви.