Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

- Какво ще правим с тях, когато ги открием? - попита Кастил.

Хойт се ухили хладно.

- Идват ми няколко идеи на ума.

Съливан вдигна предупредителен пръст.

- Ще използваме смъртоносна сила само като последна мяр­ка, ясно ли е? На първо място сред приоритетите ни е да спасим заложниците. Като се има предвид миналото на Виетнам, тези хора въобще не толерират някакви западняци да се скитат из джунглите им и да стрелят по сънародниците им, дори те да са бандити. Ако решат да се заяждат, могат да ни стъжнят живота, докато напуснем страната. Повярвайте ми, извървял съм труд­ния път през 73-та и въобще не беше забавно.

Чейс погледна отблизо картата. Съдейки от контурните ли­нии, районът, който Съливан беше отбелязал, бе хълмист и наб­лизо имаше следи от цивилизация.

- Само джунгла ли е това?

Хал кимна.

- Има няколко малки села в долините по поречието на река­та, но след тях пътят до границата и отвъд нея е стабилен. Няма да сме много далеч на юг от старата демилитаризирана зона, а както знаем, тази част от страната беше разкъсана по времето на войната. Оттогава е оставена да се възстановява.

- Добро място за криене - печално вметна Кастил.

- Ще ги намерим - увери го Съливан. - Та ето какъв е пла­нът. Един мой местен приятел, Тък, ще ни вкара и ще ни изка­ра. Започваме претърсването от отправна точка. Намерим ли заложниците, спасяваме ги - с минимална сила, и то само ако се наложи, запомнете това - и ги завеждаме до точката за из­тегляне на тази река - мъжът посочи една тънка синя линия на картата, - където Тък ще ни чака с лодка. Това е най-бързият начин да стигнем до магистралата. От там се връщаме в Дананг и работата е бомба.

- Какво ще кажеш за оборудването? - попита Ломакс.

- Разполагам с човек, който има достъп до оръжия и екипи­ровка. В момента пътува насам. Междувременно - Хал посочи към няколко карти с по-голям мащаб, на които бяха отбелязани отправната точка и точката за изтегляне - се запознайте с тере­на. Господин Лок, няма нужда да оставате, ако не желаете.

- Благодаря ви - отвърна мъжът, - но предпочитам да съм тук. Дъщеря ми е някъде там, не забравяйте това.

Съливан кимна и започна доста по-подробен брифинг. Чейс внимаваше в картинката, мъжът беше служил във Виетнам като млад офицер на НЗСАС и информацията от първа ръка за джунглата щеше да му е изключително полезна. За разлика от него, Хойт беше зает със свиването на нова цигара.

След двайсет минути бяха прекъснати от почукване на вра­тата. Съливан я отвори. За голяма изненада на Чейс, човекът, който влезе, беше друго познато лице за него.

- Господи, и ако това не е Еди Чейс! - каза мъжът, след като поздрави Съливан. - И Хюго Кастил. Още малко и ще съберем целия екип от Афганистан.

- Блуи! - изрева Чейс. - Да ме вземат мътните, ти си последният човек, когото очаквах да видя. Какво търсиш тук, старо пърдящо копеле?