Аленият бряг

Пендъргаст запази мълчание.

Мърдок прочете надписа на значката.

— Значи вие сте… агент на ФБР?

— О, значи все пак сте грамотен – озъби се Констънс Грийн.

Лицето на началника беше станало толкова бледо, кого това на Пендъргаст.

— Защо не казахте?

— Няма значение, не съм тук по служба.

— Но… мили боже! Трябваше да се представите. Оставихте ме да предположа…

— Да предположите какво?

— Да предположа… че сте просто някой… – гласът му заглъхна.

— Обикновен гражданин, когото можете да тормозите и заплашвате? – подхвърли Констънс по своя старомоден подкупващ начин. – Аз ви предупредих.

Докато стоеше и гледаше. Пендъргаст се приближи до началника на полицията.

— Началник Мърдок, през всичките ми години като специален агент не бях виждал такава злоупотреба с полицейската власт, както във вашия град. Заради незначително нарушение при паркирането вчера вие ме обидихте вулгарно, заплашихте ме с физическо насилие и ме арестувахте и задържахте без никаква причина. Също така използвахте пейоративен термин, крайно обиден за ЛГБТ общността.

— ЛГБ… какво? Не, не съм.

— Освен това пропуснахте да ми прочетете правата.

— Лъжа. Всичко е лъжа. Прочетох ви правата! Нищо не може да докажете!

— За радост цялата история беше записана от охранителната камера на магазина за дрехи от другата страна на улицата. В момента разполагам с копие от записа благодарение на специален агент Рандолф Булто, началник на Бостънския районен офис на агенцията, който ми направи услугата да извади тази сутрин нужното съдебно разпореждане.

— Аз… аз… – Началникът направо беше изгубил дар слово.

Сега Пендъргаст се обърна към Гавин.

— Бихте ли прибрали белезниците, моля?

Сержантът бързо ги върна на мястото им.

— Благодаря. – Пендъргаст направи крачка назад. – Началник Мърдок, както казва един поет, сега можем да поемем по два пътя. Искате ли да знаете кои са те?

— Пътища? – От преживения шок началникът беше изгубил способността си да възприема.

— Да, пътища. Първият е по-често използваният. Ако тръгнем по него, аз трябва да пусна жалба срещу вас за злоупотреба с полицейска власт, като използвам видеозаписа като доказателство, приложено към дългия ми списък с оплаквания. Това би сложило край на вашата кариера точно в навечерието на пенсионирането ви, ще унищожи доброто ви име, ще изложи на опасност вашата пенсия и със сигурност ще доведе до обществено порицание или дори до къс срок затвор. Има обаче и друг път. – Кръстосал ръце на гърди. Пендъргаст зачака отговор.

— Какъв е този друг път? – най-накрая успя да изграчи началникът.

— И вие сте един… Разбира се, по-малко използваният! Ако поемем по него, вие се хвърляте с всички сили да ми помагате в разследването. По всички възможни начини. По този път моят колега специален агент Булто ще прибере записа на погрешно място и повече никога няма да стане дума за него. О, и разбира се, всички обвинения срещу мен се свалят. – Той отново направи пауза. – Е, по кой път ще поемем?