Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
— Сержант Мок! Главният инспектор иска взводът да дойде пред клона веднага. Да паркирате тук зад рибния пазар и да поддържате непрекъснато контакт с нас.
— Да, сър.
Мок въздъхна и запали цигара. На улицата бяха издигнати още бариери, пред клоновете на „Виктория“ и „Блекс“ в Абърдийн и пред „Чинг просперити бенк“, която беше зад ъгъла. Униформата му в цвят каки беше идеално изгладена. Беше много угрижен. Тази навалица бе опасна и не му се искаше вчерашния ден да се повтори. Ако банката затвори преди три часа, той беше сигурен, че тълпата ще направи всичко на парчета. Беше убеден, че ако и неговите пари бяха още там, той пръв би разбил вратата, за да си ги вземе.
— Да пикая на всички банки! — мърмореше Мок на себе си. — Дано боговете помогнат на „Хо-Пак“ да има достатъчно пари за всичките си клиенти! Нека пропадне банката утре! Утре ми е почивния ден, така че каквото има да става да става утре.
— Сержанте?
— Да?
— Погледнете нататък! — каза нетърпелив млад цивилен полицай, забързан към него. Носеше очила и беше около двадесетте. — До „Виктория бенк“. Възрастната жена. Старата ама.
— Къде? О да, виждам я. — Мок я наблюдава известно време, но не забеляза нищо нередно. След това я видя, да си пробива път през тълпата и подсвирна на млад хулиган, облечен в джинси, който се бе подпрял на парапета. Тя му направи знак към един възрастен мъж, който току-що излезе от банката. Младежът веднага го последва, а старата ама се запромъква, бутайки се и ругаейки, към бариерата откъдето можеше да вижда тези, които влизат и излизат от банката.
— Това й е трети път, сър — каза младият детектив. — Старата жена посочва някой, който излиза на този младеж и той тръгва след него. След няколко минути се връща и застава на същото място. За трети път. Сигурен съм, че единия път й подаде нещо. Мисля, че бяха пари.
— Добре! Много добре, Спектакълс Уу. Изглежда е триада. Старата жена вероятно му е майка. Ти проследи негодника, а аз ще го пресрещна на връщане. Внимавай да не те забележи!
Сержант Мок се измъкна зад ъгъла, надолу по пазарната улица със сергии, улични търговци и отворени магазини, придвижвайки се внимателно между хората. Като зави по следващата пряка, видя как възрастният мъж дава пари на младежа. Той изчака докато Уу блокира другия край на улицата и тогава приближи.
— Какво става тук?
— Какво? Е? Нищо, нищо не става — нервно отговори възрастният мъж, пот се стичаше по лицето му. — Какво има, аз нищо не съм направил!
— Защо даде пари на този младеж? Видях те, че му даде пари!
Младият негодник гледаше нахално Мок, сигурен, че е страшилище за цял Хонконг, известен като Смолпокс Кин, един от триадата Бивши вълци.
— Той изнудваше ли те? Опитваше се да измъкне пари от теб, нали? Прилича ми на бандит!
— О! Аз… аз… аз му дължах 500 долара. Току-що излязох от банката и му ги връщам. — Старият мъж видимо беше изплашен, но продължи в същия дух: — Той ми е братовчед.
Около тях започна да се събира тълпа. Някой се изхрачи и плю.
— Защо толкова се потиш?
— Защото е горещо! Всички се потят. Всички!
— Точно така, по дяволите, — обади се някой от насъбралите се.
Мок се обърна към младежа, който гледаше агресивно.
— Как се казваш?
— Сикс Сан Уонг!
— Лъжец! Обърни си джобовете!
— Нищо не съм направил! Знам закона. Не можеш да обискираш хора без заповед…
Железният юмрук на Мок влезе в действие, изви му ръката и той изписка. Тълпата се разсмя. После млъкна, когато изневиделица се появи Спектакълс Уу и обискира джобовете му. Мок държеше като в менгеме Смолпокс Кин. Нова вълна на вълнение мина през тълпата, когато видяха свитъци банкноти и дребни монети.
— Откъде имаш тези пари? — изръмжа Мок.
— Мои са. Аз съм… аз давам пари на заем под лихва…
— Къде е мястото на бизнеса ти?
— То е… то е на „Търд алей“, след „Абърдийн роуд“.
— Хайде тръгвай, отиваме да проверим.
Мок го пусна.
— Първо ми дай парите! Видяхте, че ми взе парите! Аз съм честен лихвар! Това са слуги на чуждоземните дяволи и вие всички ги познавате!