Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Някъде наблизо се чуха гласове и Джеймс скочи върху кладенеца. Повтори номера си от по-рано и се закатери по шахтата, като се запъваше с крака и ръце. Скоро стигна до средата, спря и се ослуша. Знаеше, че не може да остане дълго тук, а и небето над него просветляваше. Ето защо си пое дъх и продължи нагоре.

Отново дочу гласове. Надзърна предпазливо над ръба и видя шестима часовои — четирима спяха на земята, а другите двама разговаряха оживено.

Въпреки че не гледаха към него, Джеймс не се съмняваше, че ще го забележат, ако се опита да излезе от кладенеца. Но друга възможност като че ли нямаше. Той се обърна с гръб към тях и бавно започна да се прехвърля през отсрещната стена на кладенеца. Надяваше се, че ще остане скрит в сянката, и се молеше уморените очи на часовоите да са поизгубили остротата си след нощното бдение.

Успя да прехвърли безпрепятствено рамене и бавно се отпусна върху пясъка. Ако съдбата бе благосклонна към тях, Едуин вече трябваше да е открил другия Следотърсач или авангарда на принц Арута. В такъв случай до пристигането на основния отряд оставаше не повече от един, най-много два дни.

Джеймс се завъртя леко и приклекна зад кладенеца. Извади сабята, пое си въздух, като се стараеше да не обръща внимание на болката в ожулените ръце, после скочи.

Единият часовой успя да извика и заспалите му другари скочиха и се заозъртаха сънено. Джеймс затича право към мястото, където по негови предположения се намираше скритата врата към подземната стая. Още няколко крачки и изведнъж почувства, че земята под краката му поддава. Спря, обърна се и отскочи назад.

Пясъкът пред него внезапно се свлече надолу. Джеймс погледна преследвачите — наближаваха го, но най-неприятното бе, че се готвеха да се разпръснат, за да го заобиколят. Той отново затича напред, сякаш завладян от внезапна паника, и докато прескачаше мястото, където се намираше скритата врата, до слуха му долетяха ядните им викове. Последва оглушителен трясък и Джеймс се обърна и видя, че шестимата мъже пропадат. Мигновено спря и се затича с всичка сила обратно. Макар изненадата да бе на негова страна, противникът имаше числено преимущество.

Стигна отвора към подземната стая, скочи, без да се колебае, и се извъртя във въздуха така, че да се приземи с лице към платформата.

Засъхналата кал бе попречила на лявото крило да се отвори до долу. Мъжете бяха нападали един върху друг и се блъскаха в тясното пространство. Уилям и Трегар вече се биеха с двама от тях.

Джеймс скочи върху следващия от часовоите и усети хрущящ звук под ботушите си. Мъжът нададе болезнен вик. Джеймс се препъна в него и тъкмо когато политаше надолу, забеляза, че вместо да се сражава, един от противниците се опитва да се изкатери обратно. Джеймс замахна към него, но не го уцели и мъжът се покатери върху платформата. Не можеше да му отдели повече внимание, тъй като пред него се изправи друг убиец, размахал святкащ ятаган. Джеймс успя само да се метне назад, за да избегне острието, което бе насочено към гърлото му. Макар и проснат по гръб, се извъртя ловко и прониза мъжа, който седеше до него и стенеше от болка.