Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Едуин скочи от седлото и повали по-близкия пазач на каменния под. Вторият измъкна крив ятаган, но Джеймс метна кинжала си по него. Мъжът отскочи встрани и кинжалът го одраска по рамото.

— По дяволите! — изруга Джеймс. — Дразнят ме, когато не стоят на едно място.

Едуин се бореше със своя противник и успя да опре острието на сабята си в шията му. С едно рязко движение натисна и му преряза гърлото.

Джеймс едва не се наниза на острието на ятагана, след като пазачът нанесе един неочакван удар.

— Сега вече се ядосах! — кресна той, отби ятагана със силен замах, после нанесе втори, косящ удар към шията на противника.

Мъжът отскочи и приклекна, вдигнал ятагана пред себе си. Джеймс пристъпи бързо напред, като замахна в обратна посока. Мъжът отново нанесе удар и той се изви настрани. След това скъси рязко дистанцията между двамата, промуши се под святкащото острие и го прободе в гърдите.

Следотърсачът, който вече бе приключил двубоя със своя противник, му махна с ръка, метна се на коня и го пришпори. Животното подскочи и се понесе в галоп.

Джеймс изтича и затвори вратата след него, преди някой да е забелязал какво е станало в конюшнята. Докато постави двете тежки резета на местата им, лицето му се обля в пот. След като приключи, извлече труповете в едно от отделенията и тръгна обратно по коридора. Когато стигна при Уилям и Трегар, вече се задъхваше от умора. Веднага щом влезе, седна и запали светилника. Изчака да си поеме дъх и докладва:

— Едуин тръгна. Ако имаме късмет, най-късно утре Арута ще знае какво се готви тук.

— Ако имаме късмет — повтори като ехо капитанът.

— Хапнахте ли? — попита ги Джеймс.

— Да — отвърна Трегар. — Оставихме и за теб.

— Благодаря, но ще ям по-късно. — Той огледа двамата си спътници. — Арута разполага с двеста войници. Ако тръгне право насам, може да се натъкне из околностите на конни отряди, дирещи Едуин. Познавам добре Нощните ястреби — имал съм си работа с не един и двама от тях. В открит бой те не се отличават по нищо от обикновения войник. Силата им се крие в славата им на безпощадни убийци, в умението да се прокрадват незабелязано, да действат изненадващо и да всяват страх. Ако Арута ги пресрещне някъде отвън, направо ще ги смаже.

— А тези, които са останали тук?

— Когато приближи, ще се озове през източната врата, където има само високи и гладки стени с голяма дървена порта в тях. В стените има амбразури за стрелци, които ще затруднят сериозно хората му, ако се опитат да разбият вратата. Съборят ли я обаче, ще трябва да се сражава с противник, който добре познава обстановката и ще е разположил из помещенията многобройни засади.

— И тогава може да загуби — приключи Трегар.

— Кой знае? — обади се Уилям.