Фалшива самоличност
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Кенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшива самоличност». Краткое содержание книги:
Един кошмар от миналото и една незабравена любов го въвличат в смъртоносно преследване, в което той трябва да опознае и спаси собствената си самоличност.
— Това е абсурдно — каза Бюканън. — Кой, в такъв случай, би поискал да играе?
— Реймънд е съгласен с теб — отговори старецът. — Но теорията е, че да победиш било такава чест, че все едно си се издигал до нивото на боговете. А следващата логическа стъпка е била да те принесат в жертва, за да заемеш мястото си сред тях.
— Звучи ми така, сякаш единствените истински победители са били тези, които са наблюдавали.
— Да — потвърди Дръмонд. — Както ти казах, аз съм търсач на уникалното. Сега ще имам привилегията да наблюдавам нещо изключително. За първи път от петстотин години насам ще се играе пок-а-ток. Единствено за мен.
— И как това ще покаже дали казвам истината, че хората от моето подразделение към Специалните операции ще дойдат да ме търсят тук? Може би трябва да призная, за да не ми отсечете главата?
— О, мисля, че по време на играта ще имаш много болезнени стимули да кажеш истината — заяви Дръмонд. — Но не ти ме интересуваш. Моят интерес е насочен към госпожица Маккой. Подозирам, че това, което види, ще я накара на драго сърце да каже истината.
— Това няма да ви помогне — каза Бюканън. — Тя не знае нищо за моето подразделение.
— Може би. Скоро ще разбера. Реймънд, готов ли си?
Топката удари Бюканън по гърба с такава сила, че той падна на игрището и ожули брадичката си в една от каменните плочи. Ако не бяха кожените доспехи, помисли си той, топката сигурно щеше да счупи няколко от ребрата му. Като изпъшка, без да обръща внимание на болката, той бързо се изправи на крака и се спусна към топката. Реймънд стигна до нея едновременно с него.
Бюканън заби лакътя си в слепоочието на Реймънд и го събори. Преди Реймънд да успее да се изправи, Бюканън вдигна топката, чиято тежест го изненада, и я метна към Реймънд, който изпъшка и залитна назад, когато тя го удари по бедрото, отскочи от кожените му доспехи и тупна с глух звук на игрището.
— Не, не, не — каза Дръмонд от площадката на терасата. — Така няма да стане. Целта на играта е да хвърлиш топката през каменния обръч, а не по противника си.
— В такъв случай, защо не каза това на Реймънд, когато я хвърли по мен? Какво, по дяволите, се опитваше да направи той?
— Да привлека вниманието ти — отговори Реймънд.
— Колко точки трябват за победа?
— Е, това е проблем.
— Да, така си и помислих.
— Не, ти не разбираш — каза Дръмонд. — Виждаш ли, никой не знае колко точки са необходими, за да победиш. Тази информация не е стигнала до нас през вековете. Ще се наложи да импровизираме.
— Десет — усмихна се Реймънд.
— Десет какво? — гневно попита Бюканън. — Да не искаш да кажеш, че трябва да спечеля с десет точки разлика?
— Десет. Който първи отбележи десет.
— А после какво?
— Зависи от отговорите, които ще получа от теб и госпожица Маккой — каза Дръмонд.
Без предупреждение Бюканън се извърна към топката, вдигна я и се втурна към вертикалния обръч. Докато се прицелваше, Реймънд заби рамо в ръката на Бюканън, който отхвръкна встрани и се блъсна в каменната стена.
Бюканън изпъшка, извърна се и удари Реймънд в гърдите с топката. Без да я изпуска, той продължи да се обръща, докато Реймънд залиташе встрани. Бюканън спря под каменния обръч, хвърли топката и почувства как сърцето му силно се разтуптя, когато видя как тя описа дъга и преминава през него.
Ръката на Реймънд се стовари върху гърба на Бюканън, който политна напред, падна и отново ожули брадичката си в каменните плочи.
Господи, каза си Бюканън. Не главата. Не мога да допусна нещо да се случи с главата ми.
Той бързо се изправи на крака, избърса кръвта от брадичката си и гневно изгледа Реймънд.
— Не, не, не — повтори Дръмонд. — Не играеш по правилата.
— Кажи това на Реймънд! — извика Бюканън. — Аз вкарах топката през обръча.
— Но не я вкара по правилата!
— Какво искаш да кажеш?
— Не е позволено да използваш ръцете си!
— Не е позволено?
— Не знаем много за играта — махна с ръка Дръмонд. — Но едно нещо ни е известно със сигурност. Предполага се, че освен за да вдигнеш топката, не е позволено да използваш ръцете си. Топката е била поддържана в движение като са я тласкали с китки, рамене, бедра, колене и глава.
Мисълта да удари топката с глава накара Бюканън вътрешно да потръпне. Това вероятно щеше да го убие.
— За това, че наруши правилата, трябва да бъдеш наказан. Отнема ти се една точка. Сега трябва да отбележиш единадесет, докато на Реймънд ще му трябват само десет. Освен, разбира се, ако той не наруши правилата.
— О, точно така. Но не знам защо имам чувството, че той ще съчинява правилата в движение, а аз ще продължа да нарушавам правила, които все още не са измислени.