Принц на драконите
- Автор: Роун Мелани
- Серия: dragon prince #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мина Цонева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принц на драконите». Краткое содержание книги:
Мааркен остана в палатката и се зае да почисти бойното снаряжение на баща си. Чей наблюдаваше работата на момчето, седнало върху килима близо до покритата със стъкло лампа. С чевръсти и точни движения ръцете на оръженосеца чистеха тънкия слой мръсотия от стоманата и я излъскваха до блясък.
— Време ти е да си лягаш — обади се Чей.
— Един оръженосец не може да спи, когато господарят му е буден, най-малкото трябва да си легне едновременно с него — отговори Мааркен.
— Добър опит да ме залъжеш — усмихна се Чей. — А сега и кажи какво те тревожи.
Момчето вдигна поглед към баща си и отново се наведе над работата си.
— Татко, не ти трябват стрелци за подпалването на мостовете — това мога да свърша и аз.
Чей беше смаян. Никога не се бе интересувал от различните нива в обучението на фаради, понаучи нещо за тях едва след като Шонед започна да се занимава с жена му. Десет пръстена получаваше само господарката или господарят на Кулата на Богинята, седем за изкусните слънцебегачи…
— Ако внимавам, моят Огън няма да повреди мостовете мога да го призова и угася само с мисълта си.
… Пет пръстена за завършилите успешно целия курс на обучение, три — за послушник…
— Дори не е необходимо да се приближавам много до тях. Трябва само да ги виждам и да преценя къде точно да разпаля Огъня.
… И един за умението да призовеш Огъня. Чей се взря голите пръсти на сина си, които продължаваха да чистят старателно невидимите петънца по вече излъскания меч.
— Никой няма да пострада, татко. Няма да има раздвижване на войската ни и Рьолстра едва ли ще заподозре нещо. Ще се справя, татко, сигурен съм в това.
— Когато мостовете рухнат, върху тях ще има хора и тези хора ще умрат — той изчака Мааркен да го погледне в очите и впи поглед в безметежната им синева. — Не искам заради мен да се чувстваш отговорен за смъртта им.
— Андраде застана на страната на Пустинята срещу Рьолстра — напомни му момчето.
— Но не за да убива.
— Убиваш ти — каза Мааркен, — ти и твоето оръжие. — Той повдигна меча в ръцете си. — Засега моето единствени оръжие е Огънят.
— Не! — извика Чей, уплашен за сина си. — Ако не виждаш никаква разлика, няма да си служиш с Огъня — поне докато аз съм жив, за да те спирам! Един ден ти ще управляваш Радзин, а аз не искам господарят на имението да бъде бивш слънцебегач, прокуден заради злоупотреба с уменията си!
Мечът проблесна в сребриста дъга, докато падаше от ръцете на момчето на пода.
— Така ли виждаш нещата? — прошепна Мааркен, побелял като платно. От това ли се страхуваш?
— Да. И трябваше да премина през много неща, за да приема по този начин предложението ти — Чей поклати глава уморено. — Имаш ли изобщо някаква представа защо Андраде искаше сестра й да се омъжи за дядо ти?
— Мислил съм по този въпрос — Мит, Еоли и княз Лийн настояваха да мисля върху подобни неща. Роден съм такъв, какъвто съм, и не мога да се променя, дори и да искам. Но в случая изобщо не става дума само за мен, нали? Имам предвид децата, които един ден ще роди Шонед. Тя е слънцебегачка същевременно княгиня. Какво ще излезе от нас, татко? Обезумели от жажда за власт и готови да убием всеки, който се изпречи на пътя ни? Такива ли ни виждаш в представите си? — обидения му тон прозвуча обвинителна нотка.
Чей прехапа устни, помълча и след малко каза:
— Смятам, че имам син, с когото мога да се гордея. Светът се променя, Мааркен, а хора като теб съдействат много за промените. По рождение имаш властта не само на господар, но и друга, много по-могъща власт.
— Нито Андри, нито аз можем да разделим едната от другата. Дали ще упражняваме властта, която ти ни завещаеш, или тази, която ни отреди Андраде… — в погледа му се четеше неизречен въпрос. — Какво ще излезе от мен, татко?
Роан би разбрал момчето, помисли си внезапно Чей. Князът обичаше драконите и въпреки това бе принуден да убие един от тях, от сърце желаеше да живее и управлява според закона, а не чрез силата на оръжието. Роан щеше да вникне в причините за раздвоеността в душата на момчето, а още по-добре би го разбрала Шонед, защото тревогите на Мааркен бяха станали нейна собствена съдба.
Чей реши, че за момента изборът е предоставен на него и трябва да вземе решение вместо сина си.