Лавинен огън
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лавинен огън». Краткое содержание книги:
Престои най-важната битка, а с магията нещо определено не е наред-изчезват пророчески текстове, променят се книги. И Калан? Къде е Калан?
Забравена от всички, заличена от съзнанието им с помощта на коварна древна магия, Майката Изповедник е в плен на зли сили, за които животът няма никаква стойност. Лавинният огън ще заличи съществуването. Лавинният огън ще разплете нишката на живота. Освен ако…
Ничи видя колко безпомощен се чувства Ричард, принуден да търси оправдание на действията си пред Зед, независимо от категоричната си убеденост, че е направил онова, което е смятал за нужно. Разбираше го, понеже самата тя винаги се бе чувствала безпомощна в присъствието на майка си, когато получаваше укори, че не е постъпила както трябва. А това се бе случвало доста често. Майка и имаше удивителната способност да прави всички решения на Ничи да изглеждат егоистични и жалки. Макар вече отдавна да не беше дете, за тези, които я бяха отгледали, тя си оставаше такова. Дори след като Ничи бе прекарала дълги години в Двореца на пророците, майка и я караше да се чувства десетгодишна глупачка.
Тъй като Ричард обичаше и уважаваше дядо си, явно му бе още по-трудно, отколкото на Ничи. Въпреки всичко, което Ричард бе постигнал, въпреки цялата му сила, познания, способности той не можеше да оспорва фактите — бе разочаровал дядо си и понеже го обичаше и уважаваше, сега се чувстваше ужасно.
— Върви — каза Ничи на Кара, като леко постави длан на рамото и. — Послушай го. На Ричард и бездруго му е нужно малко време, докато се поокопити и осмисли случилото се.
Погледът на Кара премина от Ничи върху Ричард и обратно, накрая реши да се съгласи и кимна.
— Ти също — настоя Зед. — Майката Изповедник трябва да бъде върната на мястото си и Ричард ще се погрижи за това. Искам да ми разкажеш ти каква роля играеш във всичко това. Нужна ми е всяка незначителна подробност, за да се опитам да схвана картинката и да потърся начин за решаване не само на този проблем, ами и на стореното от Джаганг.
— Добре — отвърна Ничи. — Пригответе конете, аз идвам веднага.
Зед хвърли последен поглед към Ричард, който все още стоеше на колене край ковчега, после кимна към Ничи.
След като двамата с Кара се стопиха в мъглата, Ничи приклекна до Ричард и вдигна ръка на рамото му.
— Всичко ще се оправи, Ричард.
— Не знам, не съм сигурен дали изобщо някога ще бъде наред.
— Сега ти е трудно да повярваш, но наистина всичко ще бъде наред. Зед ще преодолее гнева си, ще осъзнае, че си направил каквото ти е било по силите, за да се справиш с конкретна ситуация. Знам, че те обича и не е искал да те нарани с думите си.
Ричард кимна, без да вдига глава и без да става от калта край ковчега с трупа на отдавна починалата Калан Амнел, жената, за която си бе мислил, че е негова любима.
— Би ли направила нещо за мен, Ничи? — попита той след малко толкова тихо, че шепотът му едва надви ромона на дъжда.
— Всичко ще направя, Ричард.
— За последен път… бъди Господарката на смъртта за мен.
Тя потърка рамото му, дъждовните капки по лицето и се смесиха със сълзите й. Успя да овладее емоциите си и да не позволи на гласа си да трепери.
— Не мога, Ричард. Ти ме научи да обичам живота.
Четирийсет и девета глава
МАСИВНАТА ВРАТА СЕ ОТКРЕХНА. Рика пъхна глава в тихата стая.
— Някой идва.
Ничи бутна назад мекия стол и отстъпи от лакираната библиотечна маса.
— В смисъл?
— Качва се към Кулата.
— Знаеш ли кой е?
Рика поклати глава.
— Зед току-що ми каза, че щитовете са го предупредили, че някой се катери нагоре по пътя. Реши, че е добре да знаеш. Да ти кажа, от всичките тия магически работи, с които е пълна Кулата, направо ми настръхва кожата.
— Ще отида да потърся Ричард.
Рика кимна и изчезна от прага. Ничи трескаво върна книгата, която изучаваше, на мястото и сред множеството махагонови лавици, които изпълваха притихналата библиотека. Книгата представляваше отегчителна сводка за дейностите, извършвани в Кулата, по време на Голямата война. Ничи се чувстваше странно да наднича в живота на хора, обитавали това място преди хиляди години. Историята изглеждаше някак разпокъсана, но Ничи непрекъснато си напомняше, че става въпрос за мястото, където се намира в момента. Помисли си как Магьосническата кула, за разлика от Двореца на пророците, е преливала от живот и деятелност. А тя бе значително по-огромна като размери. Е, сега двореца вече го нямаше, а Кулата продължаваше да си стои. Книгата, която четеше, не и беше особено интересна. Беше отегчителна, но на нея сякаш и бе все едно. Просто си запълваше времето. Не можеше да си наложи да се съсредоточи върху нещо, което изисква внимание и мислене. Беше твърде разсеяна.
Първата вечер, когато изровиха гроба на Майката Изповедник, имаше новолуние. Сега луната вече се бе наляла и пак приближаваше последната си четвърт, а нищо не се бе променило. Няколко дни след изравянето на трупа Зед каза на Ричард, че го обича и че съжалява за острите си думи, които вече му се ще да не е изричал. Обеща му да измислят начин да върнат меча на Ричард и го увери, че всичко ще се оправи.