Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Цивилна кампания
Цивилна кампания - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Цивилна кампания

Электронная книга - «Цивилна кампания». Краткое содержание книги:

Пролет е във Ворбар Султана и любовта витае във въздуха, както и парите, биогенетиката, безпаричието, вносът на скандални сексуални нрави, боричканията за наследство, сватбата на Императора и, разбира се… още любов.
Лорд Майлс Воркосиган има проблем, който дори санът му на имперски ревизор не може да разреши — несподелената му любов към една красива вдовица…
1 ... 221 222 223 224 225 226 227 228 229 ... 236
Перейти на страницу:

— Останалите се познавате. Боя се, че не съм се срещал с двамата господа. Може би са гости, които си тръгват, Марк? — любезно подсказа Майлс.

Язовирната стена поддаде. Половин дузина хора започнаха един през друг да обясняват, да се оплакват, да се извиняват, да молят, да настояват, да обвиняват и да се оправдават. Мяйлс слуша няколко минути — което твърде неприятно напомни на Марк за ужасяващото спокойствие, с което брат му се справяше с огромното количество информация, прииждаща в шлема му по време на командвано от него сражение — после, най-накрая, рязко вдигна ръка. И като по чудо се възцари мълчание, като се изключеха няколко последни думи на Мартя, но и те затихнаха бързо.

— Да видим дали съм разбрал правилно — каза той. — Вие двамата, господа — той кимна към бавно съхнещите ескобарци, — искате да отведете доктор Боргос и да го затворите? Завинаги?

Марк потръпна при обнадеждената нотка в гласа на Майлс.

— Не завинаги — със съжаление призна наблюдаващ офицер Густиоз. — Но определено за много дълго. — Направи пауза и протегна документите. — Имам всички необходими заповеди и разрешителни, сър!

— Ааа — проточи Майлс и огледа лепкавата купчина. — Наистина. — Поколеба се. — Вие, разбира се, ще ми позволите да ги прегледам, нали?

Извини се на хората, дошли с него, стисна ръката на Екатерин — чакай малко, те нали уж не си говореха? Предния ден Майлс беше крачил напред-назад, обгърнат от облак негативна енергия, като ходеща черна дупка — Марк получаваше главоболие само като го погледнеше. Сега обаче, под целия този дебел слой ирония, Майлс направо сияеше. Какво ставаше, по дяволите? Карийн също оглеждаше двойката с растящо любопитство.

Марк заряза временно тази загадка, когато Майлс покани Густиоз да се приближи до масичката под едно огледало. Вдигна вазата с цветя и я връчи на Роик, който се втурна да я поеме с такава жертвоготовност, че за малко да се препъне в собствените си крака, и прикани Густиоз да остави на плота документите за екстрадирането както си бяха на купчина.

Бавно — а Марк въобще не се и съмняваше, че брат му използва всички тези театрални трикове, за да си спечели време за мислене — Майлс заразгръща листовете. Целокупната публика във вестибюла го наблюдаваше в пълно мълчание, като омагьосана. Той внимаваше да докосва документите само с върховете на пръстите си, като от време на време поглеждаше нагоре към Густиоз, което не след дълго окончателно изнерви ескобареца. Кажи-речи при всяко второ посягане му се налагаше да разлепва листовете.

— Мм-хм — каза той. — Мм-хм. — И: — Всичките осемнайсет, да, много добре.

Стигна до края на купчината и постоя замислен за миг с пръсти върху документите, така че обикалящият като привидение около него Густиоз нямаше как да си ги прибере. Погледна въпросително изпод вежди към Екатерин. Тя му отвърна с доста разтревожен поглед и му се усмихна нащрек.

— Марк — каза той. — Доколкото разбрах, си платил на Екатерин за дизайнерските й проекти с акции, а не с пари в брой?

— Да — каза Марк. — И на Мама Кости също — побърза да отбележи той.

— И на мен! — вметна Карийн.

— И на мен! — не закъсня да добави Мартя.

— Компанията беше във временен недостиг на оборотни средства — предпазливо обясни Марк.

— И на Мама Кости значи. Хм. О, боже. — Майлс се взира в нищото известно време, после се обърна и се усмихна на Густиоз.

— Наблюдаващ офицер Густиоз.

Густиоз изпъна гръб, сякаш заставаше мирно.

— Всички тези документи наистина изглеждат законни и в ред.

Майлс вдигна купчината с два пръста и я върна на офицера. Густиоз взе документите, усмихна се и вдиша.

— Обаче — продължи Майлс — имате пропуск в юрисдикцията. Доста съществен при това. Охранителят от ИмпСи на портата въобще не е трябвало да ви пуска. Е, момчетата са войници, а не адвокати. Не мисля, че бедният ефрейтор следва да бъде наказан. Ще поговоря все пак с генерал Алегре да включат и това в инструктажа им.

Густиоз го гледаше с ужас и неверие.

— Имам резрешение от Империята, от околопланетарното космическо пространство, от окръг Ворбара и от град Ворбар Султана. За каква друга юрисдикция ми говорите?

— Замъкът Воркосиган е официалната резиденция на графа на окръг Воркосиган — любезно му обясни Майлс. — В това си качество сградата и прилежащият към нея терен се смятат за собственост на окръг Воркосиган, също като при посолствата. За да отведете този човек оттук в град Ворбар Султана, в окръг Ворбара, на Бараяр, в Империята, ви трябват всичките тези документи — той махна към лепкавата купчина, — плюс разрешително за екстрадиране, заповед от графски Глас — точно като това, което имате от окръг Ворбара — от окръг Воркосиган.

1 ... 221 222 223 224 225 226 227 228 229 ... 236
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)