Героите умират
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: The Acts of Caine ( Overworld) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502820
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героите умират». Краткое содержание книги:
В родния си свят — Земята от нашето бъдеще — Каин е Хари Майкълсън, суперзвезда, чиито приключения в Отвъдие съпреживяват милиони зрители, свързани с него чрез виртуален интерфейс.
Ала извън помещенията на Студията — корпорацията, която продава приключенията му по света — той е никой; намира се някъде по средата в йерархията на едно жестоко кастово общество и често му се налага да се опитва да забрави, че в един далечен свят избива хора за забавление на богатите лентяи от собствената си планета.
Но сега нещата са стигнали твърде далеч. Отчуждената му съпруга, Палас Рил, е изчезнала загадъчно сред копторите на престолния град Анхана. И за да я спаси, Каин трябва да се изправи срещу най-голямото предизвикателство в живота си: смъртоносна игра на котка и мишка с най-коварните властелини на двата свята.
— Благодаря, Ламорак. Сега трябва да вървя, но няма да забравя това. Ще оправя нещата с Величеството; с пръст няма да те пипне.
— Каин, аз… — Гласът му секва, сякаш се дави. — Благодаря ти, че не ме уби.
— Няма защо. Ако се върнем живи вкъщи, може някой ден да те кача на някой ринг и тогава ще си го върна.
— Договорихме се.
Той протяга ръка и аз се насилвам да я стисна, без да му счупя китката.
— До после.
Прибирам си мрежата и излизам.
18.
Вратата се пръсна на парчета. Ламорак скочи от стола, измуча нещо през здраво стиснатите си зъби и зае бойна стойка; без никакво колебание се оттласна напред със счупения си крак и първата Котка, която влезе през вратата, получи една педя стомана в бедрото си.
Ламорак беше добър фехтовач, способен да компенсира с умения шинирания си крак и да възстанови равновесието си, преди следващата Котка да успее да заобиколи падащия си другар. Но докато връщаше меча си в позиция, друга Котка влетя през прозореца зад гърба му и го изрита с всичка сила в гърба. Ламорак падна на пода, но не изпусна меча си; извъртя се по гръб и започна да нанася удари по краката на всяка Котка, която влезеше в обхвата му. Не каза нищо — нямаше какво да се каже. Той се бореше за живота си с мрачно, безмълвно отчаяние.
Острието отскочи от един крак, без да го разсече. Мечът звънна и завибрира в ръката на Ламорак. Кракът не беше облечен в сива кожа, а в плътен шевиот, който някога е бил червен, но сега бе избледнял, покрит с петна от стара кръв. Ламорак остана без дъх и за пръв път хватката му отслабна. Преди да успее отново да замахне, токът на единия ботуш се стовари върху китката му, а другият изрита оръжието му встрани.
Ламорак погледна нагоре без капчица надежда, макар че мрачната решимост да оцелее не напускаше лицето му.
— Бърн… — промърмори той. — Бърн, недей…
— Не говори — каза Бърн. В гласа му се смесваха удоволствие и злоба. — Чух за малкия номер, който си погодил на майстор Аркадейл.
Той посегна през рамо и издърпа Косал. Жуженето му накара косъмчетата на врата на Ламорак да настръхнат; Бърн хвана меча здраво за дръжката и го размаха във въздуха.
— Знаеш ли, така и не успях да ти благодаря както трябва за Косал. Определено свърши много добра работа срещу онова момиче боец — разпиля ѝ червата по целия Мост на рицарите. Дано не си бил твърде привързан към нея.
Той насочи острието на меча си към чатала на Ламорак.
— Смяташ ли, че ако го изпусна, магическият му заряд ще се изчерпи, преди да ти отреже оная работа?
— Бърн, почакай, Бърн…
— Млъквай. Сега нямам време да се занимавам с предателската ти малка пишка. Трябва да настигна Каин.
— Бърн — каза отново Ламорак, но графът не го слушаше; той протегна небрежно ръката си с меча, притисна плоската страна на жужащото оръжие към устата на Ламорак и я задържа там.
Песента на острието караше зъбите на Ламорак да бръмчат и ушите му се изпълниха с воя на буреносен вятър.
— Отнесете тая торба с лайна у дома ми — не, чакайте. Щом може да се бие, значи, може и да ходи, мамка му. Отведете го дотам и го заключете в кабинета. После ще се разправям с него. — Той погледна надолу към Ламорак; устните му се разтегнаха в цинична усмивка. — Ммм, да. Ще се позанимая с него. А, и ако се опита да ви заговори, убийте го.
Бърн сви устни и издаде смучещ звук.
— На мен ми е все едно, стига да успея да се върна, преди да си изстинал.
Той прибра Косал обратно в ножницата и тръгна към вратата, преди Ламорак да успее да намери думи, с които да го спре. Минавайки покрай Котката, който седеше пребледнял на пода и притискаше с ръка раненото си бедро, Бърн каза:
— Перо, превържи крака на Фин, преди да му е изтекла кръвта.
После излезе.
Останалите Котки се бяха отървали само с леки одрасквания — металните нишки, подсилващи панталоните им, бяха успели да издържат на отслабените му удари. Без да си правят труда да се превързват, Котките го накараха да се изправи на крака пред остриетата на мечовете им и го подкараха към вратата, накуцващ и превиващ се от болки. Той си пое дъх, за да заговори — не за да направи Подчинението, а просто да ги помоли да занесат съобщение на Бърн, че нещата не са такива, каквито изглеждат…
— Недей — каза Котката, която вървеше зад него, и подкрепи заплахата си с бодване с меча, достатъчно силно, за да резне парченце кожа от Ламорак. — Кажеш ли нещо, няма да доживееш да прекосиш реката, ясно ли е?
Ламорак се накани да отговори, но се сепна и кимна нещастно. Котката отново го бодна и той се затътри надолу по стълбите.